Производство по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Местни приходи" при община М., против решение № 390 от 7.06.2013 г. по адм. дело № 311/2013 г. по описа на Административен съд (АС) - Монтана. По изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради

материална незаконосъобразност и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, се претендира отмяната му.

Ответната страна - П. И. Д., чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Претендира съдебни разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение състав на АС - Монтана е отменил Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 61/20.03.2013 г. на орган по приходите при О. М., потвърден с решение № 6/15.04.2013 г. на началник отдел "Местни приходи" при община М., като е изпратил преписката за ново произнасяне.

За да постанови този резултат съдът е приел, че органът по приходите е нарушил разпоредбата на чл. 19а, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община М. (наричана по-долу за краткост Наредбата), във връзка с т. 1.7 от Решение № 414 по протокол № 15/18.12.2012 г. на ОбС – Монтана и чл. 66, ал. 1 от Закона за местните данъци такси (ЗМДТ). Счел е за необосновани изводите, че посоченият в декларацията по чл. 19а, ал. 1 от Наредбата съд – собствена кофа, има обем от 0,1 куб. м., както и че следва да се събира не в посочената цикличност, съобразена с действителното количество на отделяните от имота отпадъци – 4 пъти в годината, а 3 пъти седмично или общо 156 пъти...