Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на пети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. П. ЧЛЕНОВЕ:В. Ш. Т. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора В. С. докладваното от съдиятаТ. К. по адм. дело № 3611/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160 ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Виктория СС-2009“ ЕООД, подадена чрез упълномощен процесуален представител адв. Б., срещу Решение № 224 от 12.02.2021 г., постановено по адм. дело № 1913/2020 г. по описа на Административeн съд – Бургас /АС-Бургас/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-02000219007752-091-001/05.05.2020г., издаден от органи по приходите в Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ –гр.Бургас, потвърден с Решение № 139 от 23.07.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/„ОДОП“/ – Бургас при Централно управление /ЦУ/ на НАП, и е осъдено юридическото лице за разноски.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложените аргументи са в насока за неправилно изместена от съда доказателствена тежест. Излага доводи, че установените от органите по приходите факти не обосновават извод, че процесните МПС са били ползвани за лични нужди от управителя. Твърди, че неправилно е прието, че мястото на изпълнение на наемните услуги е в България. Подробни съображения са изложени в касационната жалба и се иска отмяна на съдебния акт и разрешаване на спора същество, с отмяна на РА. Претендира и присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – Директор на Дирекция ОДОП – Бургас при ЦУ на НАП, не взема становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивира заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и предявените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Бургас е законосъобразността на РА № Р-02000219007752-091-001/05.05.2020г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – гр.Бургас, потвърден с Решение № 139 от 23.07.2020 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП, с който на „Виктория СС-2009“ ЕООД са установени задължения за ДДС, за периоди:от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г.; от 01.01.2016 г. до 31.08.2016 г.;от 01.03.2017 г. до 31.12.2017 г.;от 01.01.2018 г. до 31.10.2018 г. в общ размер на 25 608.34 лева, ведно с дължимите лихви 9125.02 лева.

За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореният РА е валиден административен акт, издаден от компетентните органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в изискуемата от закона форма, като в хода на ревизията не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.

От доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

През 2015 и 2016 г. от дружеството били извършени разходи за наем на автомобил Mercedes-Benz S 350 bt 4Matic, с рег.№ [рег. номер на МПС], съгласно Договор за наем на МПС от 17.12.2014 г., сключен между Eurolink e.K. - Ш. Хал, Германия и „Виктория СС-2009“ ЕООД. Договореният месечен наем бил в размер на 1 760 евро, в левова равностойност 3 442,26 лв. Годишният наем бил в размер на 41 307,12 лв. На ревизиращите били представени всички фактури за наем, издадени от Eurolink e.K. Била извършена проверка в системата VIES, при която се установило, че от наемодателя Eurolink e.K. били декларирани обороти от услуги към българското дружество. Ревизираното лице било издало протоколи по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС, които включило в дневниците на покупки и продажби, като резултатът по справки-декларации бил винаги нулев.

Проверяващите приели, че наетото МПС не било използвано за дейността на дружеството, тъй като в този период не били отчетени приходи от продажби. Плащането на месечния наем се извършвал от лична сметка в евро на Н. С..

На 24.03.2017 г. „Виктория СС-2009“ ЕООД и Eurolink e.K. - Ш. Хал, Германия подписали договор (л.191) за наем на лек автомобил Mercedes-Benz S500 4M с регистрационен номер [рег. номер на МПС]. Договорът е сключен за срок от 1 година. Въз основа на този договор, през 2017 и 2018 г., ревизираното дружество извършило разходи за наем на автомобила. От Eurolink e.K. били издадени фактури в периода март 2017 г. до ноември 2018 г. Била извършена проверка в системата VIES, при която се установило, че от наемодателя Eurolink e.K. били декларирани обороти от услуги към българския търговец. Дружеството жалбоподател издало протоколи по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС, които включило в дневниците на покупки и продажби, като резултатът по справки-декларации бил винаги нулев.

Проверяващите приели, че наетото МПС не било използвано за дейността на дружеството, тъй като в този период не били отчетени приходи от продажби. Плащането на месечния наем е било извършвано от лична еврова сметка на Н. С..

На следващо място ревизията установила, че в подписания през март 2017г. договор за наем на Mercedes - BenzS 500 4M с рег. номер [рег. номер на МПС] е вписана гаранционна сума в размер на 23 000 евро, която наемателят трябва да заплати на наемодателя. В резултат на вписания депозит, българският търговец декларирал ВОД, за което през март 2017 г. издал протокол по чл.117 от ЗДДС, в който посочил ДО – 44 984,09 лв. и начислен ДДС – 8 996,82 лв. За тази сума Eurolink e.K. не издал фактура, а само документ посочващ стойността на депозита. Немското дружество не декларирало извършен ВОД. Това довело до несъответствие на сумите в системата VIES. Проверяващите извършили проверка и установили, че тъй като договорената гаранция е освободена доставка по чл.46, ал.1, т.2 от ЗДДС, не следва да бъде декларирана като получена доставка на услуга. Издаденият от дружеството протокол по чл.117 от ЗДДС бил включен в дневника на покупките и продажбите, което не променило нулевия резултат по СД по отношение на тази доставка.

Според проверяващите наетите МПС не се използвали за дейността на дружеството, тъй като в процесните периоди не били отчетени приходи от продажби. Ползването на автомобилите било за лични нужди, а не за управленски цели. По тази причина била налице безвъзмездна доставка на услуга по чл.9, ал.3, т.2 от ЗДДС, тъй като за услугата наем на лек автомобил е упражнено право на данъчен кредит. Ревизията приела, че в такива ситуации данъчното събитие настъпва в края на последния ден от месеца, през който е предоставена услугата по ползване на автомобила. Данъчната основа се формирала на база преките разходи за извършването на услугата, като се изхожда само от направени разходи, за които е ползвано право на данъчен кредит. Посочено е още, че при стопанското потребление на фирмени автомобили се изготвяли пътни книжки (листове), разходни оправдателни документи за изразходвано гориво, поддържане на дневни или седмични отчети за изминато разстояние и маршрути или продължителност на ползването. Когато не била налице независима икономическа дейност и липсвали пътна книжка (пътни листа), следвало да се приеме, че автомобилът е ползван изцяло за лични (нестопански) нужди. В това положение, данъчната основа е равна на сумата от всички разходи, правени през месеца във връзка с автомобила, за които е ползвано право на данъчен кредит.

При тези фактически установявания съдът е споделил тезата на органите, че е безспорно установено, че през ревизирания период дейност от дружеството не била извършвана, а наетите от дружеството автомобили били ползвани именно от управителя. След като стигнал до извод, че не са налични никакви документални данни относно служебното движение на автомобила – напр. регистър на пътните листи; платежни документи за разходи – гориво, поддръжка, винетни такси, такси за паркиране и др., че липсват данни за отношения с клиенти, до които да се налагало пътуване, както и че наемът на автомобилите не се обслужва от търговеца, а лично от управителя, чрез плащане на наема от лична еврова банкова сметка, съдът е приел, че РА е законосъобразен.

Решението е валидно, допустимо, но неправилно.

Обосновано съдът е установил, че ревизионното производство не е проведено по реда на чл.122 и сл. от ДОПК и процесният ревизионен акт не се ползва с презумтивна доказателствена сила по чл.124, ал.2 от ДОПК, поради което в тежест на органите по приходите е да обосноват всички фактически констатации от които произтичат определените допълнителни задължения за ревизирания субект. Органите по приходите е следвало да докажат, че е било налице твърдяното от тях ползване на автомобилите от управителя на дружеството единствено за лични цели, което не е било сторено в хода на първоинстанционното производство.

Правилно съдът е изяснил обхвата на правния спор, като е посочил, че спорът между страните е относно обстоятелството дали ползването на процесните автомобили е било само за лични нужди или за независимата икономическа дейност на фирмата.

Видно от представена по делото справка от ОД МВР – Бургас /л.388 от делото/, управителят на дружеството Н. С. е притежавал 4 броя леки автомобили и 1 мотоциклет, които е можел да използва за лични нужди.

Необоснован е доводът на съда, че наемът на автомобилите не се обслужва от търговеца, а лично от управителя, чрез плащане на наема от лична еврова, банкова сметка. В случа я неотносимо е от чия банкова сметка се заплащат разходите за наем на автомобилите.

Преминаванията през границата на Н. С. през различни КПП, осъществени с процесния автомобил – Mercedes, с регистрационен номер [рег. номер на МПС] и 3 бр. преминавания, с другия процесен автомобил- Mercedes, с регистрационен номер [рег. номер на МПС], също не могат да обосноват извод, че автомобилите не са използвани за независимата икономическа дейност на дружеството.

В обсъдените от съда данни липсва пряко доказателствено средство за факта на лично ползване на процесните наети автомобили, с което същото остава недоказано.

От изложеното следва да се приеме, че са налице посочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се отмени и вместо него да се постанови отмяна на РА.

Решението следва да се отмени и в частта на разноските. При този изход на спора разноски се дължат на касатора. Дирекция „ОДОП” Бургас следва да заплати разноски на дружеството за първоинстанционното производство в размер на 50 лв. за държавна такса и за касационно производство 277,87 лв. за държавна такса или общо 327,87лв.

Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 224 от 12.02.2021 г., постановено по адм. дело № 1913/2020 г. по описа на Административeн съд – Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-02000219007752-091-001/05.05.2020г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – гр.Бургас, потвърден с Решение № 139 от 23.07.2020 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП, в оспорената му част.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Бургас при ЦУ на НАП да заплати на „Виктория СС-2009“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], гр.Бургас,[жк], [адрес] сумата от 327,87 (триста двадесет и седем лева и осемдесет и седем стотинки) лева, разноски за двете инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Свилена Проданова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Василка Шаламанова

/п/ Таня Комсалова