Производството е по чл.303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 5 177 114/29.10.2019 г., подадена от Л. П. П., М. Г. К. и малолетните К. К. М. и К. К. М., чрез тяхната майка и законен представител П. Л. П. М., за отмяна на решение № 5702/29.08.2018 г. постановено по гр. д. № 968/2018 г. на Софийски градски съд и на потвърденото с него решение № 264 991/10.11.2017 г., постановено по гр. д. № 58731/2016г. на Софийския районен съд, с което е уважен предявения от К. Н. Б. срещу Л. П. П., М. Г. К., К. К. М. и К. К. М. иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.

Молбата за отмяна е допусната до разглеждане с определение №72 от 15.03.2021г. по делото.

Молителите поддържат доводи, „относно извършени от ищцата, пред съд, заявления на неистинности и лъжествидетестване, въвели съда в заблуждение и приети като негови изводи в решението му“. Сочат също, че „съществува основателно съмнение за безпристрастността на съдия П. С., СГС, издал съдебното решение без свои собствени изводи за допуснатите по делото доказателства, нищожно в частта си към единия ответник, при явна недопустимост на исковата молба и въпреки искания му отвод от страна по делото във връзка с произнасяне по дело, свързано с настоящото, както и поради обстоятелството, че съдия П. С., СГС, а и СРС, в решенията си премълчават незаконосъобразно факта, че правото на пожизнено и безвъзмездно ползване и владеене, което са си запазили М. и Л. П., върху описаните имоти, остава за тях, при така извършената от съда отмяна на извършеното дарение на право на собственост върху тези имоти“; че „решението се позовава на решения на други съдебни състави, които са незаконосъобразни“. Молителите поддържат доводи, че „не е извършено, от връчител, връчване на въззивното решение по делото на страна по него“ и „каквито и документи да има по делото, на основание на които да има влязло в сила решение, твърдят тяхната неистинност“ и че доколкото не са били надлежно уведомени за постановеното въззивно решение и не са могли да подадат касационна жалба срещу него, са били лишени от участие в делото. Представят писмена защита в съдебното заседание и допълнително изготвена писмена защита от адв.Т. като процесуален представител на малолетните К. М. и К. М., в дадения от съда срок.

Ответникът по молбата К. Н. Б., чрез процесуален представител адв.М., оспорва молбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение с доводи, че не са представени доказателства за наличие на предпоставките на т.2, а за соченото основание по т.5 – че молбата е неоснователна, тъй като въззивниците, сега молители, са надлежно уведомени за решението на СГС.

По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд. намира следното:

С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен предявения от К. Н. Б. срещу Л. П. П., М. Г. К., К. К. М. и К. К. М. иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за относително недействителен спрямо нея на договор за дарение, обективиран в н. а. № ***, том *, рег. № ****, дело № 143/2012 г. на Д. Н.-нотариус с район на действие района на Софийски градски съд, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара, с който Л. П. П. и М. Г. К. даряват на К. К. М. и К. К. М. своите 5/100 идеални части от втори етаж на двуетажна жилищна сграда, намираща се в [населено място], [улица], заедно с прилежащите 50.32 % идеални части от общите части на сградата, включително подпокривното пространство и заедно с 50.32 % идеални части от дворното място, в което е построена сградата, намиращо се в [населено място], [улица], съставляващо УПИ №. .. в кв. *** по плана на [населено място], местност „Е. г.“.

Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни съдебни решения при наличие на изчерпателно изброените в чл.303,ал.1 и чл.304 ГПК основания.

Съгласно чл.303, ал.1, т.5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая не са налице предпоставките на цитирания текст за отмяна на постановеното решение. Доводите в молбата за нарушение на правата на молителя за участие по делото, са неоснователни.

Когато страната има пълномощник по делото, той може да я представлява и за получаването на съобщения /вж. чл. 45 и 33 ГПК/. Страната има право да посочи лице, което да я представлява за получаването на съобщения от съда /съдебен адресат/. Ако страната е посочила съдебен адресат – връчва се на съдебния адресат; ако страната има пълномощник по делото – връчва се на страната, но може да се връчи и на пълномощника. Развитите от молителите доводи в писмената защита, че връчването е следвало да се извърши на съдебен адрес, а не на пълномощника, са неотносими към конкретното дело, тъй като от данните по делото не се установява да са посочили лице, което да ги представлява за получаването на съобщения от съда /съдебен адресат/. Посочването на съдебен адресат е съдопроизводствено действие на страната, отправено към съда, поради което представителната власт за получаване на съобщения възниква с извършването на волеизявлението и достигането му до съда. Когато повече ищци или ответници се представляват от общ съдебен адресат или общ пълномощник, при връчването може да бъде използвано едно съобщение до общия адресат, но в съобщението трябва да бъдат посочени имената на всички представлявани /чл.39, ал.2 ГПК/. Видно от съобщение до Л. П. П., М. Г. К., К. К. М. и К. К. М., чрез процесуален представител И. А. И. за връчване на препис от въззивното решение по делото и разписка за връчването на съобщението /лист 220 от въззивното дело/, връчването на съобщението с приложенията е извършено на 25.09.2018г. на адресата, с получател като представител: адв.И. И., като е положен подпис на получател, като Т. Д. Г. – призовкар СРС, е удостоверила с подписа си и печат датата и начина на връчването, отбелязала е качеството на лицето, на което е връчено съобщението; получателят също е удостоверил с подписа си, че е получил съобщението. Констатациите в съдебните книжа са направени от длъжностното лице по призоваване и представляват официално удостоверяване. Твърденията на молителите, че са неверни, не са подкрепени с доказателства.

Предвид изложеното молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Отмяна по чл.303,ал.1,т.2 ГПК може да се допусне по молба на заинтересованата страна само ако по надлежния съдебен ред е установена неистинността на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, на които е основано решението, чиято отмяна се иска или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член на състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. При твърдения за основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.2 ГПК – влязлото в сила решение да е основано на неистински документ и/или свидетелски показания, установени по надлежния съдебен ред следва да се установи фактическия състав – 1. установена по надлежния съдебен ред неистинност на документ и/или показания на свидетел. Не е достатъчно само твърдение за наличие на неистинност на документ и/или показания на свидетел. Необходимо е това да е установено по надлежния съдебен ред – чрез влязла в сила присъда относно неистинността на свидетелските показания или с влязла в сила присъда, или с решение по чл.124,ал.5 ГПК относно неистинността на документа. Вторият елемент от фактическия състав на чл.303,ал.1,т.2 ГПК предвижда влязлото в сила решение да е основано на документа и/или свидетелските показания, чиято неистинност е установена по надлежния съдебен ред.

В настоящият случай молителите не са представил доказателства, от които да се установи основанието за отмяна по смисъла на чл.303,ал.1,т.2 ГПК – влязлото в сила решение на Софийски градски съд да е основано на документ и/или свидетелски показания, чиято неистинност е установена по надлежния съдебен ред или престъпно действие на страната или на нейния представител, установено по надлежния съдебен ред. Позоваването в молбата за отмяна на основанието на чл.303, ал.1, т.2 ГПК и в допълнително представената писмена защита не е подкрепено с твърдения за престъпно действие на член на съдебния състав във връзка с решаване на делото, респективно, че по надлежен съдебен ред е установено престъпно действие на член на съдебния състав във връзка с решаването на делото.

Като взе предвид изложеното съдът намира, че не се установява наличие на соченото от молителите основание по чл.303,ал.1,т.2 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение.

Доводите в молбата за отмяна, че „съществува основателно съмнение за безпристрастността на съдия П. С., СГС, издал съдебното решение без свои собствени изводи за допуснатите по делото доказателства, нищожно в частта си към единия ответник, при явна недопустимост на исковата молба и въпреки искания му отвод от страна по делото във връзка с произнасяне по дело, свързано с настоящото, както и поради обстоятелството, че съдия П. С., СГС, а и СРС, в решенията си премълчават незаконосъобразно факта, че правото на пожизнено и безвъзмездно ползване и владеене, което са си запазили М. и Л. П., върху описаните имоти, остава за тях, при така извършената от съда отмяна на извършеното дарение на право на собственост върху тези имоти“; че „решението се позовава на решения на други съдебни състави, които са незаконосъобразни“, както и останалите доводи в молбата за отмяна, където се твърди и липса на задължение на Л. П. П. и М. Г. К. към К. Н. Б., както и развитите съображения в съдебно заседание и в допълнително представената писмена защита, че липсва виновно неизпълнение на задълженията по договора, сочат на неправилност, недопустимост, нищожност на влязлото в сила решение на въззивния съд и не представляват основания за отмяна на изчерпателно изброените в чл.303,ал.1 и чл.304 ГПК основания и са извън хипотезите, визирани в посочените разпоредби. В настоящото производство по отмяна е недопустимо да се извърши преценка на валидността, допустимостта и правилността на решение, което е влязло в сила. Както се посочи, производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни съдебни решения при наличие на изчерпателно изброените в чл.303,ал.1 и чл.304 ГПК основания.

Предвид изложеното молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд.

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 5 177 114/29.10.2019 г., подадена от Л. П. П., М. Г. К. и малолетните К. К. М. и К. К. М., чрез тяхната майка и законен представител П. Л. П. М., за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.2 и т.5 ГПК на решение № 5702/29.08.2018 г. постановено по гр. д. № 968/2018 г. на Софийски градски съд и на потвърденото с него решение № 264 991/10.11.2017 г., постановено по гр. д. № 58731/2016г. на Софийския районен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: