Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от Национална гимназия за древни езици и култури „Св.К. К философ“ срещу решение № 5119 от 8.07.19г. по в. гр. дело № 14937/18г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 457508 от 24.07.18г. по гр. дело № 81233/17г. на СРС, 64 състав.С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ, предявени от В. К. Н..

Жалбоподателят поддържа, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по материалноправните въпроси: Запазените права по §3 от ПЗР на Наредба № 12/16г. на МОН на заварените педагогически специалисти ограничават ли правата на работодателя за въвежда нови изисквания в длъжностна характеристика по смисъла на чл.328 ал.1 т.6 КТ; Нормативно признатите права на педагогическите специалисти имат ли универсално значение или важат само за конкретния работодател към момента на влизане в сила на §3 от ПЗР на Наредба № 12/16г.; Допустимо ли е в нарушение на ЗНА разпоредба от подзаконов нормативен акт да дерогира правомощие на работодателя, визирано в чл.328 ал.1 т.6 КТ; Действащата разпоредба на §3 от ПЗР на Наредба № 12/16г. на МОН противоречи ли на чл.8 КТ, която изисква страните по трудовото правоотношение да упражняват правата добросъвестно; Длъжен ли е въззивният съд при произнасянето си да прави разлика между втора специалност „английски език“ и висше образование „английска филология“,както изисква ЗВО при обсъждане на ПКС за длъжността“старши учител по английски език“; При преминаване на същата или друга длъжност при друг работодател на такъв, удостоен от Наредбата педагогически специалист, същият губи ли правата си на нормативно приравнен.

В отговор по чл.287 ГПК ответницата по жалбата В. Н. чрез адв.А.Т. счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, приема за установено следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че заповед № 596 от 14.09.17г., с който е прекратено трудовото правоотношение на В. К. Н., на длъжност „ старши учител по английски език“, на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ – поради липса на изискуемата се за длъжността професионална квалификация съгласно Наредба № 12/1.09.16г. на МОН, е незаконосъобразна. Установено е, че съгласно длъжностната характеристика от 18.11.15г изискването за заемане на длъжността „старши учител“ е висше образование“, образователно-квалификационна степен – професионален бакалавър, бакалавър или магистър и професионална квалификация учител, а с длъжностната характеристика от 28.08.17г.,в изпълнение на чл.24 от посочената наредба, са променени минималните изисквания за заемане на длъжността „старши учител“,като висшето образование следва да е със специалност по съответния език, по който преподава служителят и професионалната му квалификация да е учител по съответния език, по който преподава, като това не се изисква за преподавателите, завършили филология за същия език.От дипломата на ищцата за висше образование е установено, че е придобила квалификация: специалист по класическа филология, учител по класически езици и литература със специализация: народен латински език и втора специалност: английски език.При безспорното по делото обстоятелство, че ищцата е имала право да заема длъжността „учител по английски език“ при възникване на трудовото правоотношение през 1996г.,съдът е приложил разпоредбата на § 3 от ПЗР на Наредба № 12/16г. на МОН, според която лицата заварени на длъжност на педагогически специалист, които не отговарят на изискванията на тази наредба, запазват трудовото си правоотношение, ако са имали право да заемат съответната длъжност към момента на възникване на правоотношението.По тези съображения са уважени исковете по чл.344 ал.1 т.1- т.3 КТ.

Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване - разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика, или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв. Релевантният за изхода на спора въпрос, посочен от жалбоподателя, се отнася до приложението на § 3 от ПЗР на Наредба № 12/16г. на МОН.В останалата част формулираните в изложението въпроси са неотносими към конкретния казус и не са разрешавани от въззивния съд.Разпоредбата на §3 от ПЗР на Наредба № 12/16г. на МОН е ясна, конкретна и не се нуждае от тълкуване.Въззивният съд точно е приложил закона, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК и на основание чл.78 ал.1 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответницата по жалбата направените пред тази инстанция разноски в размер на 500 лв адвокатско възнаграждение.

Предвид на горното,В. К. С,ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 5119 от 8.07.19г.,постановено по гр. дело № 14937/18г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА Национална гимназия по древни езици и култури“Св. К. К философ“гр.София, кв.М. предградие, [улица] да заплати на В. К. Н.,ЕГН [ЕГН],с адрес: [населено място], [улица] сумата 500 лв / петстотин/ разноски за ВКС, представляващи адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.