Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, вр. с чл.160 ал.6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Б"ЕООД, гр. П., представлявано от управителя Т. Б. срещу решение №138 от 12.2.2008г., постановено по адм. дело №1415 по описа за 2007 г. на Администативен съд - гр. П., VІ състав, с което е отхвърлена жалба на дружеството срещу РА №1600165 от 30.5.2007г. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение №721 от 30.7.2007г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. П. при ЦУ на НАП за отказан данъчен кредит за данъчен период от 1.10.2005г. до 31.3.2006г. в размер на 6035,80 лв. със съответните лихви по фактури от "Евролес" ЕООД и ЕТ "Т. С.". Развива касационни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209 т.3 от АПК, иска решението да бъде отменено и да се постанови друго по същество на спора.

Ответникът по касационната жалба - директор на дирекция "ОУИ"-гр. П. при ЦУ на НАП не взема становище по нея.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационнат жалба по наведените в нея касационни основания с оглед разпоредбата на чл.218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна.

Администратвиния съд е разгледал като първа съдебна инстанция

РА №1600165 от 30.5.2007г. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение №721 от 30.7.2007г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. П. при ЦУ на НАП за отказан данъчен кредит за данъчен период от 1.10.2005г. до 31.3.2006г. в размер на 6035,80 лв. със съответните лихви по фактури от "Евролес" ЕООД и ЕТ "Т. С.". За да отхвърли жалбата, с в пространни мотиви и посочил, че не са изпълнени изискванията на чл.65 ал.4 от ЗДДС, чл.6 от с. з., включително и нямало данни за начисляване на данъка по смисъла на чл.55 ал.6 от ЗДДС.

Решението е правилно, макар и с излишни части като пълни повторения на ревизионен доклад, ревизионен акт и решение на дирекция "ОУИ", в няколко варианта. Принципно съдебното решение трябва да съдържа кратко и точно описание на жалбата, на становището на ответника, надлежно описание на фактите, кои се приемат за доказани, защо и съответните на тях правни изводи. При положение, че всички актове на органите по приходите са в съдебната преписка, тяхното подробно повтаряне натоварва излишно съдебното решение и не дава възможност на съда да даде необходимата конкретизация на случая - спорни факти или спорно право. Видно от данните по делото спора се свежда до това - налице ли са достатъчно доказателства, които да оборят установеното твърдение за наличие на обстоятелства по чл.65 ал.4 т.4 от ЗДДС, както и наличие на доставка по смисъла на чл.6 от с. з. В съдебното производство не са представени доказателства, които да подкрепят твърденията на дружеството в тези насоки, за да се направи извод относно обвързване на предходната доставка с процесните на дружеството - касатор. Дори в касационната жалба оплакванията се свеждат до въпроси, на които е даден отговор със съдебното решение, относно данни, налични към момента на постановяване на решението на дирекцията, още повече, че за част от сумите, РА е отменен и в тази част има оттегляне на жалбата пред първата инстанция. Решението е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение №138 от 12.2.2008г., постановено по адм. дело №1415 по описа за 2007 г. на Администативен съд - гр. П., VІ състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Д./п/ Р. М. Р.М.