Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на О. Н, обл. К., представлявана от кмета на общината инж.Д. С. и по пълномощия от адв. Д.З., срещу решение №148 от 15.10.2020г по гр. д№429/2020г на Окръжен съд Кюстендил, с което е потвърдено решение № 448 от 03.07.2020г на РС - Кюстендил, по уважен иск на за отмяна на дисциплинарно уволнение, възстановняване на работа и обезщетение. Като незаконосъобразна е отменена заповедNo25/13.11.2019г., на Кмета, с която на М. Ю. М., е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.330 ал.2 т.6, чл.188 т.3 КТ във вр. с чл.190 ал.1 т.4 пр.1 и т.7 от КТ, във вр. с чл.187 т.3 и т.8 КТ и трудовото правоотношение с нея за длъжността „главен експерт екология и опазване на природните ресурси“ в ответната община е било прекратено.

На свой ред въззивният съд е приел, че на 03.06. 2019г на О. Н са съставени два акта за установяване на административно нарушение (АУАН с NoКД-04-33 и NoКД-04-34), първият от които за нарушение по чл.194б ал.1 пр.2 от ЗВ, а вторият за нарушение на чл.48 ал.1 т.11 от ЗВодите, като въз основа на същите са били издадени наказателни постановления (НП),съответно с No ПО-02-71/12.09.2019г. и No ПО-02-72/12.09.2019г., На общината са наложени имуществени санкции.,като постановленията са връчени на 17.09.2019г, На 13.11.2019г. Кметът на общ. Невестино е издал заповед No3-314/13.11.2019г.,с която е открил дисциплинарно производство срещу ищцата за това, че в периода от 03.06.2019г. до 2.09.2019г. е извършила нарушение на възложената й работа, чрез неспазване на техническите и технологичните правила и е злоупотребила с доверие като е уронила доброто име на предприятието, като след връчване на двата АУАН не била предприела в качеството й на отговорен служител дължимите действия по възложената й работа и не е спазила техническите правила по навременно оспорване на актовете по смисъла на чл.44 ал.1 във вр. с чл.52 от ЗАНН. Няма данни двата акта от 03.06.2019г да са връчвани на ищцата като служител, нито в длъжностната й характеристика са възложени задължения във вменената насока. За тези обстоятелства са изискани обяснения, като процедурата по 193 КТ е спазена. Последвала е заповед с No25/13.11.2019г.,с която е наложено оспорваното наказание и в която нарушението е индивидуализирано по следния начин: след съставянето и връчването на АУАН с NoКД-04-33/03.06.2019г. и на АУАН с NoКД-04-34/03.06.2019г. с посочен нарушител О. Н, отговорното лице М. М. е следвало в производството по чл.44 от ЗАНН да предприеме необходимите действия по длъжностна характеристика и във връзка с отговорностите й като еколог на общината да възрази срещу констатациите и да поиска събиране и оценка на доказателства за невиновност на община Невестино по съставените АУАН,каквито действия същата не е предприела. От съдържанието на заповедта въззивният съд е направил извод, че ищцата е била санкционирана за вменени нарушения, които според работодателя са били извършени след съставяне и връчване на актовете, а не са поведение, което ги предхожда.Работодателят като въззивен жалбоподател е изтъквал бездействие на ищцата като отговорен служител, довело до съставянето на двата акта.

Въззивният съд е изтъкнал, че допълването в хода на съдебното производство на нови нарушения, които не фигурират в заповедта за уволнение е недопустимо. Добавено е, че въвеждане на описаните от ответника по иска нарушения би очертало също така автоматичната незаконност на уволнението, поради неспазване на чл.193 от КТ респ. на чл.194 КТ и заповедта би се оказала издадена след изтичане на 2-месечния срок от узнаване на нарушенията в която насока при отговора на въззивната жалба са били изтъкнати доводи от защитата на ищцата.

В изложение касаторът е посочил два въпроса при изтъкнато основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, които обосновава с касационните си оплаквания, че въззивният съд неправилно е възприел съдържанието на заповедта относно нарушенията и естеството им - характеристиките на деянието като„неспазване на техническите и технологичните правила“, което нарушение работодателят бил посочил в заповедта по този начин като една от хипотезите на нарушаване на трудовата дисциплина и същевременно задължение по длъжностна характеристика, тъй като служителката е имала задължение да следи сроковете за деклариране при водовземане по чл.194б от ЗВодите и не е изготвила дължимите документи.

1.Налице ли е неспазване на техническите и технологичните правила по см на чл. 187 т.3 КТ предвид конкретните задължения, залегнали в длъжностната характеристика на уволненото лице в конкретния казус

2. Кога следва да се приеме, че е открито нарушението по см на чл. 194, ал.1 КТ, следва ли съдът да се произнася по този въпрос, без да е направен довод за такъв порок на заповедта.

В изложението и касационната жалба се изтъква, че ищцата е отговорна за нарушенията, довели до съставяне на НП и това обуслявя дисциплинарна отговорност за последиците от тях. Съдът не е съобразил момента на откриването на нарушенията от работодателя с оглед срока за търсене на дисциплинарна отговорност. Цитирани са решения от практиката на ВКС/неприложени/ на които според защитата, обжалваното решение противоречи /реш. № 14/2020г 4-то г. о,реш. № 9/2011гна 3то г. о, реш. № 177/2010г на 3-то г. о, реш. № 258/2013г на 4-то г. о на ВКС, реш. № 214/2017г на 4-то г. о на ВКС /

В отговор чрез пълномощника адв В. ищцата по делото оспорва основанията за допускане на касационната жалба до разглаждане, тъй като работодателят променя твърденията за същността на дисциплинартоното нарушение, а в заповедтта то е че ищцата не предприела действия по чл. 44 ЗАНН. Първият въпрос не е разрешен в противоречие с практика на ВКС,недопустимо е въвеждане на нови нарушения Вторият въпрос коментира нарушение, което не е посочено в заповедта и дори евентуално да е допуснато,, нарушението е открито най - късно с връчването на АУАН и срокът по 194, ал.1 КТ е изтекъл,

Върховен касационен съд, ІІІ г. о, намира че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, Съображенията за това са следните:

Първият формулиран въпрос на касатора няма правно съдържание, няма връзка с решаващите съображения на съда в решаваща за изхода на делото насока и не е отговорено на общото изискване на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк. д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен за изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното въззивно решение. Въззивният съд е направил извод от мотивите на заповед No25/13.11.2019г за индивидуализирано съгласно изискванията на 195 КТ нарушение, което не представлява нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищцата, предвид длъжностната й характеристика като еколог. Следва да се добави, че съгласно трайно установената пракика на ВКС цитирането на тескста на чл.187 т.3 КТ не опредменява необходимото мотивиране на заповедта за уволнение в съдържателно отношение Подобно съдържание за заповед за налагане на дисциплинарно наказание не предпоставя възможност в трудовия спор да се навеждат и други нарушения под същата квалификация, които нарушения не са конкретно описани в заповедта съгласно чл. 195, ал.1 КТ. Вторият формулиран въпрос на касатора не е от решаващо за изхода на делото значение и не засяга решаващите съображения съда, изложени в решението. Оспорваният с въпроса мотив на въззивния съд е евентуалната преценка на срока по чл. 194 ал.1 КТ, по възраженията на ищцата при въззивното обжалване, поддържани в случай че нарушения, които не са посочени в заповедта за уволнение, изобщо следва да бъдат преценявани в настоящия спор. Решаващият мотив на съда е, че те не следва да бъдат обсъждани, тъй като не са посочени в заповедта, Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.

За пълнота следва да се изтъкне, че при отмяната на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение”, решаващото съображение на въззивния съд отчита конкретното съдържание на процесната заповед по критериите, трайно установени в практиката на ВКС. В самата заповед органът на дисциплинарна власт е посочил ясно и недвусмислено в какво се състои вмененото нарушение. Защитата на работодателя се е свеждала до опит да се предпоставят изводи за други извършени от служителката нарушения чрез бездействие, които нарушения не са описани в заповедта, но са довели до съставянето на двата АУАН, въз основа на които по - късно са издадени двете наказателни постановления. Същата защитна теза се поддържа и в касационната жалба, тя е несъстоятелна и при нейното отхвърляне въззивният съд не е постановил очевидно неправилно решение, както се поддържа /чл. 280, ал.2 предл трето ГПК /

Съгласно установената практика на ВКС, включително цитираната от защитата, описанието на нарушението е необходимо съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение и то очертава предмета на трудовия спор. Описанието се свежда до посочване в какво се състои нарушението чрез пълна информация за обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното наказание, точно и ясно. Посочва се кога и какво служителят е направил, или не е направил, посочва се кое изискване работодателят счита за нарушено, кое конкретно задължение не е изпълнено. Съдът е приел, че при описаното в заповедта нарушение не се установява връзка с трудовата функция на ищцата, като вмененото поведение на служителя, изразяващо се в непредприемане действия по оспорване на връчените наказантелни постановления, не представлява дисциплинарно нарушение на този служител по обективен признак. След като по тази причина не се установява законосъобразно упражняване на правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание, неотносимо и без връзка с обстоятелствата по делото се обосновава противоречие с решения от съдебната практика, в които се дава отговор на други въпроси /реш. № 14/2020г 4-то г. о,реш. № 9/2011гна 3то г. о, реш. № 177/2010г на 3-то г. о, реш. № 258/2013г на 4-то г. о на ВКС, реш. № 214/2017г на 4-то г. о на ВКС /.

Следва да се присъди възнаграждение на адв. Д., представлявал ответницата по жалбата безплатно.

Предвид гореизложеното, ВКС, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение №148 от 15.10.2020г по гр. д№429/2020г на Окръжен съд Кюстендил

О. О. Н, с ЕИК 00261541, със седалище и адр. с. Невестино, обл.К. да заплати на адв.М. В. Д. от САК възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл.38,ал.2 ЗАдв. в размер на 600.00 лв

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.