Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата Т. П. А. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Н. А. Г. и касационна жалба на ответника „Застрахователна компания Л. И“ АД, [населено място], чрез процесуален представител адв. С. Р. срещу решение № 160 от 30.12.2019г. по в. т. дело № 307/2019г. на Апелативен съд Бургас, Търговско отделение.

Касаторът – ищец обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 295 от 25.07.2019г. по т. дело № 604/2018г. на Окръжен съд Бургас в частта, с която предявеният от Т. П. А. срещу „Застрахователна компания Л. И“ АД иск за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие смъртта на внука на ищцовата страна Л. К. К. в резултат на ПТП, настъпило на 15.02.2015г., е отхвърлен за разликата над присъдените 30 000 лв. до 90 000 лв., както и е отхвърлено искането за присъждане на лихва за периода от 15.02.2015г. до 08.10.2015г. Прави оплакване за неправилност на въззивното решение в посочената част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение касаторът - ищец релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт в обжалваната от него част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправен въпроси в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968г., решение № 259/19.12.2014г. по гр. д. № 1746/2014г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 121/15.11.2017г. по гр. д. №5321/2016г. на ВКС, ТК, III г. о., решение № 136/01.03.2012г. по гр. д. № 414/2010г. на ВКС, ТК, III г. о., решение № 407/26.05.2010г. по гр. д. № 1237/2009г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 149/02.05.2011г. по гр. д. № 574/2010г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 67/16.03.2012г. по гр. д. № 1101/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 1/04.03.2020г. по т. д. № 512/2019г. на ВКС, ТК, решение № 113/02.05.2017г. по гр. д. № 3483/2016г. на ВКС, ГК, решение № 121/09.07.2012г. по т. д. № 60/2012г. на ВКС, ТК, решение № 202/20.06.2016г. по гр. д. № 403/2016г. на ВКС, ГК, решение № 163/12.11.2014г. по гр. д. № 3450/2012г. на ВКС, ГК, решение № 785/02.03.2011г. по гр. д. № 556/2010г.:

1. Какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД?

2. До каква степен нарушаването на принципа за „справедливост“ дава отражение върху размер на паричния еквивалент, необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпените от него неимуществени вреди?

3. Длъжна ли е въззивната инстанция да анализира и съобрази всички приобщени към делото обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и са от значение за прилагане на принципа за „справедливост“ и до каква степен тези обстоятелства определят справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди?

4. Какви са критериите, които определят понятието справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди?

Касаторът – ищец се позовава и на очевидна неправилност на решението на Апелативен съд Бургас в обжалваната от него част – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът „Застрахователна компания Л. И“ АД, [населено място] не изразява становище по касационната жалба на ищцата.

Касаторът – ответник „Застрахователна компания Л. И“ АД, [населено място] обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 295 от 25.07.2019г. по т. дело № 604/2018г. на Окръжен съд Бургас в частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на Т. П. А. сума в размер над 5 000 лв. до 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди вследствие смъртта на внука й Л. К. К. в резултат на ПТП, настъпило на 15.02.2015г., заедно със законната лихва, считано от 08.10.2015г. до окончателното плащане на сумата, и в частта за присъдените разноски: по сметка на Окръжен съд Бургас държавна такса в размер 1 200 лв. и на адв. Н. А. Г. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер 1 076,67 лв. Прави оплакване за неправилност на въззивното решение в посочената осъдителна част поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение касаторът – ответник релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК - въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; касаторът – ответник поддържа становище и за очевидна неправилност на решението на САС в обжалваната от него част:

1. Разпоредбата на § 96, ал. 1 ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101 от 2018г./ приложима ли е за всички претенции, предявени след 21.06.2018г., независимо от това по време на действие на кой кодекс е възникнало застрахователното събитие?

2. При констатиране на противоречие между европейското и националното право, може ли съдът да приложи общностното право, като остави без приложение разпоредбите от вътрешното право, които му противоречат, без оглед на това дали те предхождат или следват общностната правна норма, както и без да е необходимо да се изисква или изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред? Ищцата оспорва касационна жалба на ответника и поддържа становище за липса на твърдените от ответника основания за допускане на касационно обжалване. Излага доводи, че уважаването на искането на ответника за прилагане на лимитите на обезщетение, въведени с § 96 ПЗР на КЗ във връзка с чл. 493а, ал. 4 КЗ ще доведе до противоречие с основополагащия принцип на справедливостта, въз основа на който се определя размерът на дължимото обезщетение. Ищцата поддържа, че следва да бъде съобразено постановеното по реда на чл. 267 ДФЕС решение от 24.10.2013г. по дело С-277/12 на Съда на Европейския съюз /СЕС/. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставената адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:

Касационните жалби са редовни – подадени са от легитимирани страни в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочени са срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговарят на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в тях са посочени касационни основания по чл. 281 ГПК, а в приложените към тях изложения се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК.

За да направи извод за частична основателност на предявения иск, въззивният съд след обсъждане на събраните по делото доказателства и установяване на фактическата обстановка се е аргументирал с наличието на предпоставките на чл. 226, ал. 1 КЗ отм.:

1/ валидно сключена на 07.07.2014г. при ответното застрахователно дружество застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за товарен автомобил марка „Скания“, рег. [рег. номер на МПС], водачът на който е причинил застрахователното събитие;

2/ противоправно деяние - настъпило на 15.02.2015г. ПТП по вина на С. С. Х., който при управление на товарния автомобил навлязъл в насрещното движение и причинил челен сблъсък с лек автомобил „Р. М“, управляван от пострадалия Л. К. К. – внук на ищцата, в резултат на който Л. К. е загинал;

3/ в резултат на смъртта на внука си Л. К. ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени, предвид създадената между ищцата и пострадалия й внук трайна и дълбока емоционална връзка по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016 на ОСНГТК на ВКС.

4/ причинно-следствена връзка между процесното ПТП и причинените неимуществени вреди на ищцата.

За да направи извод, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат на смъртта на нейния внук е 30 000 лв., въззивната инстанция се е позовала на обстоятелствата, установени от показанията на свидетеля М. К. – брат на пострадалия и внук на ищцата. Приела е, че между бабата и починалия внук е съществувала дълбока и трайна емоционална връзка, внуците били отгледани от баба си и дядо си, които живеели в съседен блок, починалият Л. К. бил първородният внук и бил особено близък с баба си, грижел се за нея, откликвал на нуждите й, возел я с колата, когато е имала нужда, ищцата преживяла изключително тежко смъртта на внука си и престанала да се радва на живота. Въззивният съд е съобразил възрастта на пострадалия, момента на настъпване на застрахователното събитие и причиняване на неимуществените вреди, икономическите условия и лимита на застрахователното покритие.

Изводът за неоснователност на възражението на застрахователя за прилагане на разпоредбата на чл. 493а, ал. 4 КЗ и определяне на обезщетението до 5 000 лв. съгласно § 96, ал. 1 ПЗР на ЗИД на КЗ е аргументиран с обратното действие на разпоредбата на § 96, ал. 1 ПЗР на ЗИД на КЗ само върху застрахователни събития, настъпили след 01.01.2016г., тъй като от тази дата действат материалноправните норми на КЗ, докато в настоящия случай претенцията е за обезщетяване на вреди от застрахователно събитие, настъпило на 15.02.2015г. по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен през 2014г., което изключва приложението на чл. 493, ал. 4 КЗ.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

По касационната жалба на касатора - ищец:

Формулираните от касатора – ищец в изложението към касационната жалба материалноправни и процесуалноправен въпроси са релевантни, тъй като са от значение за делото и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. Доводът на касатора – ищец за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по тези въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, защото не е осъществена допълнителната предпоставка на посочената разпоредба.

По тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД с Постановление № 4/23.12.1968г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, и установената съдебна практика не се налага да бъде ревизирана. Съгласно посоченото ППВС № 4/23.12.1968г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД е тълкувано не като абстрактно понятие, а свързано с преценката на доказаните конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените физически и морални страдания, интензитета и продължителността на болките и страданията, възрастта на увредените и други относими обстоятелства. В настоящия случай въззивният съд е съобразил установените въз основа на събраните доказателства болки и страдания, които ищцата е изпитала и изпитва от смъртта на нейния внук Л. К., съществувалата между тях дълбока и трайна емоционална връзка, възрастта на починалия към датата на настъпване на застрахователното събитие. Релевантните факти и обстоятелства са преценени и съобразени в тяхната съвкупност въз основа на събраните доказателства в съответствие с константната съдебна практика - свидетелски показания, като липсват данни за твърдяното в исковата молба влошаване на здравословното състояние на ищцовата страна. Цитираните от касатора – ищец решения на ВКС за присъдени обезщетения в по-висок размер не обосновават извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като обезщетението за неимуществени вреди и неговият размер зависят от конкретните факти, които са различни за всеки отделен случай и се доказват с конкретни различни по всяко дело доказателства.

Постоянна и задължителна е практиката на ВКС, обективирана в решение № 177/27.10.2009г. по т. дело № 14/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 83/06.07.2009г. по т. дело № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 59/29.04.2011г. по т. дело № 635/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 28/09.04.2014 г. по т. дело № 1948/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. дело № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 66/03.07.2012 г. по т. дело № 619/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 242/12.01.2017 г. по т. дело № 3319/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, че при определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.

Във връзка с лимитите на застраховане съобразно § 27 ПЗР на КЗ отм. и чл. 266 КЗ отм. и релевантността им към критериите по чл. 52 ЗЗД също е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /напр. решение № 233/20.12.2016г. по т. д. № 3586/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 157/28.10.2014г. по т. д. № 3040/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 124/14.07.2016г. по т. д. № 2056/2015г. на ВКС, ТК, І т. о. и др./. В константната практика на ВКС е възприето становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгласно чл. 226 КЗ отм. във връзка с §27 ПЗР КЗ отм., респективно чл. 266 КЗ отм., Дори и да нямат самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост, лимитите на застрахователни покрития следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства при постановяване на решението по предявения пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ отм. срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Като е преценил, че процесното ПТП, в резултат на което на ищцата са причинени процесните неимуществени вреди, е настъпило на 15.02.2015г. и внукът й Л. К. е починал същия ден, отчел е установените по дeлото факти и обстоятелства и е определил обезщетение в размер 30 000 лв., въззивният съд не се е отклонил от константната практика на ВКС, относима към прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и към отчитане на икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

По касационната жалба на касатора - ответник:

Първият, посочен от касатора – ответник в изложението към касационната жалба, правен въпрос е от значение за делото и е обусловил правните изводи на въззивния съд. Доводът на касатора – ответник за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен, защото не е осъществена допълнителната предпоставка на посочената разпоредба.

Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По въпроса за неприложимостта на § 96, ал. 1 ПЗР на ЗИД на КЗ и на чл. 493а КЗ с оглед § 22 ПЗР на КЗ по отношение на претенциите за застрахователни обезщетения, основани на застрахователни договори, сключени преди влизане в сила на КЗ от 2016г., е създадена константна практика на ВКС, обективирана в решение № 57/25.07.2019г. по т. д. № 1218/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., застъпена и в определение № 291/07.05.2020г. по т. д. № 2108/201г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 234/09.04.2020г. по т. д. № 1726/2019г. на ВКС, ТК, І т. о. и др., която не се налага да бъде ревизирана и променяна.

Вторият, посочен от касатора – ответник, правен въпрос не отговаря на основната предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не съответства на мотивите на въззивното решение, въззивната инстанция не се е произнесла по него, поради което е ирелевантен.

По основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение, по двете касационни жалби:

Постановеното решение на Апелативен съд Бургас в обжалваната от ищцата и ответника част не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване и на това основание.

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че при липса на твърдените от касаторите основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на спора разноски на касатора – ищец по неговата касационна жалба и на касатора – ответник по неговата касационна жалба не се дължат. На адв. Н. А. Г. следва да се присъди сума в размер 960 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство във връзка с отговора на касационната жалба на ответника на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 и чл. 36, ал. 2 ЗАдв., изчислено съобразно обжалваемия от ответника правен интерес 25 000 лв. съгласно чл. 9, ал. 3 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 160 от 30.12.2019г. по в. т. дело № 307/2019г. на Апелативен съд Бургас, Търговско отделение в обжалваната от страните част.

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л. И“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на адв. Н. А. Г., [населено място], [улица], ет. 6, офис № 21 на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗД във връзка с ал. 1, т. 2 връзка с чл. 9, ал. 3 и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения сума в размер 960 лв. /деветстотин и шестдесет лева/ - адвокатско възнаграждение за касационното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.