Производството е по чл.208 и сл. Административно процесуалния кодекс/АПК/.

Образувано по касационни жалба подадени от Комисията за защита от дискриминация/КЗД/ гр. С. и Г.Г-Радева от гр. С. против Решение № 408/25.01.2021 год. постановено по адм. д.№ 6482/2020 год. по описа на Административен съд - София град.

Касационният жалбоподател КЗД оспорва решението в частта, в която е отменено Решение № 372 от 21.09.2018 год. по пр.№ 351/2016 год. на КЗД, по съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл.209 т.3 АПК.Твърди, че отменения административен акт е постановен в пълно съответствие със събраните по делото доказателства и законовите разпоредби.Иска отмяна на съдебното решение в обжалваната му част.

В съдебно заседание касационният жалбоподател КЗД не се представлява.Представя допълнително писмено становище, с което поддържа оплакванията по касационната жалба.Прави възражение за прекомерност.

Касационният жалбоподател Г.Г-Радева релевира доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Сочи, че решението е постановено както в нарушение на нормите на ЗЗДискр (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ), така и на Европейското право.На основани чл.629 ал.3 ГПК във вр. с чл.144 АПК прави искане за преюдициално запитване на Съда на ЕС по посочени в касационната жалба въпроси.Иска отмяна на съдебното решение.

В съдебно заседание касационната жалбоподателка Г.Г-Радева се явява лично и с процесуален представител, като поддържа изцяло оплакванията и исканията по касационната жалба.

Ответната страна Национално музикално училище “Л. П“-София не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по касационните жалби.

Ответната страна С.Д, в лично качеството и в качеството си на Директор на Националното музикално училище „Л. П“, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в писмен отговор оспорва касационните жалби.Прави искане за присъждане на разноски за касационната инстанция и възражение за прекомерност.

Ответната страна М.С, чрез процесуалният си представител в съдебно заседание и в писмен отговор оспорва касационните жалби.Прави искане за присъждане на разноски и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касаторката Г.Г-Радева

Ответната страна М.М, чрез процесуалния си представител оспорва изцяло касационните жалби.Прави искане за присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на съдебното решение на основанията посочени в чл.209 т.3 АПК.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени в законовия срок по чл.211 ал.1 АПК, от надлежни страни по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и срещу подлежащ на касационен контрол акт.

Разгледани по същество същите са неоснователни.Доколкото с касационната жалба на КЗД се оспорва част от решението на АССГ, което е предмет на оспорване и от касатора Г.Г-Радева то настоящият съд ще се произнесе по основателността на двете жалби общо, като обсъди съвместно оплакванията на касаторите за необоснованост и незаконосъобразност на решаващите изводи на съда.

С оспореното съдебно решение АССГ е отменил Решение № 372/21.09.2018 год. на Втори постоянен специализиран заседателен състав към КЗД и допълващото го Решение № 442/31.07.2019 год. двете по преписка № 351/2016 год. в частта, с която е установено че М.М в качеството й на Директор на Национално музикално училище "Л. П" в периода от ноември 2016 г. до 17.07.2017 год. е извършила пряка дискриминация по признак "синдикална принадлежност" спрямо Г.Г-Радева с определянето й на по-ниско трудово възнаграждение за длъжността “старши учител “в сравнение с това на останалите й колеги на същата длъжност, притежаващи също като нея ОНС “Доктор“ и/или Първа ПКС, с което е нарушила забраната по чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискр. и на основание чл. 78 ал. 1 от ЗЗДискр. й е наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева за извършването на установената с решението пряка дискриминация; установено, че С.Д в качеството й на Директор на Национално музикално училище "Л. П" е извършила преследване по смисъла на § 1 т. 3 б. "а" от Допълнителните разпоредби на ЗЗДискр. по отношение на Г.Г-Радева, изразяващо се в поддържане на по-ниско по размер основно трудово възнаграждение за длъжността „старши учител“ в сравнение с другите старши учители с ОНС „Доктор“ и/или Първа ПКС за периода 17.07.2017 год. до 28.02.2018 год. и с определянето на по-ниско по размер основно трудово възнаграждение за длъжността „главен учител“ считано от 1.03.2018 год. и на основание чл.78 ал.1 ЗЗДискр. й е наложено наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева за извършването на установената с решението дискриминация под формата на преследване, както и на основание чл. 76 ал. 1 т. 1 от ЗЗДискр са и наложени принудителни административни мерки с оглед преустановяването на установената пряка дискриминация във връзка с нарушението на чл. 14 ал. 1 от ЗЗДискр, както и за отстраняване на вредните му последици, като й предписва да изравни занапред от връчването на настоящото решение индивидуалното основно трудово възнаграждение на жалбоподателката, заемаща длъжността "главен учител", с това на останалите й колеги, заемащи същата длъжност и имащи същите квалификации и определя на основание чл. 67 ал. 2 от ЗЗДискр на Директора на Националното музикално училище 30 (тридесет) дневен срок от връчване на решението, в който да предприеме мерки за изпълнението на дадените с решението предписания и да уведоми Комисията за защита от дискриминация за изпълнението; оставена е без разглеждане жалбата на Г.Г-Радева, в частта с оплакването за определяното й през годините диференцирано заплащане и награди, поради изричния отказ на процесуалния представител в последните две открити заседания по преписката (на 17.04.2018 г. и 29.05.2018 г.).Със същото решение е отхвърлена жалбата на Г.Г-Радева срещу посочените решения на КЗД в частта в която е установено, че С.Д, в лично качество не е извършила нарушение на ЗЗДискр. спрямо Г.Г-Радева:е оставена е без уважение жалбата на Г.Г - Радева, в частта с оплакването, че необявяването публично на процедура по израстване в длъжност в процесния период представлява нарушение на ЗЗДискр. спрямо нея:е установено че М.С, главен счетоводител в Националното музикално училище „Л. П“ не е извършила нарушение на ЗЗДикр. спрямо Г.Г-Радева.

За да постанови този резултат съдът на базата на установеното от фактическа страна, е приел от правна страна, че Решение № 372/21.09.2018 год. и допълващо Решение № 442/31.07.2019 на КЗД по пр. № 351/2016 са постановени от компетентен орган, надлежно конституиран и заседавал в състав, при необходимото мнозинство, спазени са изискванията за писмена форма и съдържание на административните актове, както и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, регламентиращи тяхното издаване. Съдът е посочил в решението си, че в хода на административното производство са събрани всички относими доказателства, необходими за установяване на спорния предмет на делото, т. е. установени са всички факти и обстоятелства от значение за случая по смисъла на чл. 35 от АПК, но същите не са били анализирани в тяхната пълнота и съвкупност, което е довело до погрешни правни изводи, обективирани в решенията на КЗД. Въз основа на подробно мотивирани фактически и правни съображения, съдът е отменил решението на КЗД в посочената част като материално незаконосъобразно и потвърдил като правилно в останалата му част, с оглед изведените крайни изводи за липса на дискриминационно третиране на жалбоподателката Г.Г-Радева в претендираните пред КЗД форми, в посочените периоди.

Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът е анализирал правнорелевантните факти, извършил е преценка за съответствието им с относимите материалноправни разпоредби, обсъдил е оплакванията на жалбоподателката, както в първоначалната жалба до КЗД, така и допълнително направените в хода на административното производство. Съдът е разгледал въпроса за съставомерността на всяко едно от деянията с оглед претендираните форми на дискриминация.

По отношение на факта, че М.М, в качеството й на Директор на Национално музикално училище“Л. П“ с действията си спрямо жалбоподателката е осъществила пряка дискриминация по признак "синдикална принадлежност", решаващият състав на АССГ е оборил констатациите и правни изводи на административния орган в тази насока.

Законът за защита от дискриминация съдържа абсолютна забрана за дискриминация, като чл. 4 ал. 1 очертава кръга от защитени признаци. В закона липсва легална дефиниция на понятието "защитен признак", но ВАС в редица свои решеният сочи, че тъй като чл. 4 ал. 2 от ЗЗДискр дава определение за пряка дискриминация като всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, то препращащата разпоредба съдържа в себе си обяснение, че забраната за дискриминация се свързва с "признаците", които са посочени в чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискр. Освен това ЗЗДискр урежда и специалната защита срещу неравно третиране под формата на нееднакво, неправомерно правоприлагане на нормативни правила и/или установяване на порочни практики от страна на различните правни субекти, в т. ч. работодателите, основано на защитените признаци, по аргумент на чл. 1, във вр. с чл.4 ЗЗДискр. В случая това е защитата по чл.14 ал.1 от ЗЗДискр. съгласно който работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд Под еднакъв труд следва да се разбира този, полаган от различни лица, но с една и съща по качество работна сила (квалификация, умения, сръчност и др.), а равностоен труд е този, който е полаган от различни лица, които имат различна по характеристика и квалификация работа, но трудът им има равна ценност и полезност. Нормата е императивна и двете изисквания (еднакъв и равностоен труд) са регламентирани при условието на кумулативност.

Касационната жалбоподателка, както в касационната си жалба, така и в жалбата си пред първата инстанция твърди, че дискриминацията по отношение на нея се състои в определянето на по-ниско основно трудово възнаграждение през процесния период от това на нейни колеги заемащи същата длъжност„старши учител“.Както правилно е посочил административния съд при преценка дали е налице дискриминационно отношение се взема предвид именно основното възнаграждение на работника или служителя, а не брутното такова, в което се включва и допълнителни трудови възнаграждения. С оглед на това и на задължителните указания дадени с Решение № 8569/1.07.2020 год. постановено по адм. д.№1055/2020 год. по описа на Върховния административенсъд, първоинстанционният съд е направил анализ на размерите на основните трудови възнаграждения на длъжността “старши учител“ за периода ноември 2016 год. до 17.07.2017 год. и е констатирал, че това на жалбоподателката е равно и даже по-високо от основното трудово възнаграждение на други старши учители, както и че между основните трудови възнаграждения на тези длъжности съществуват разлики.Правилно е посочено, че доколкото оплакването е за определяне на по-ниско основно трудово възнаграждение релевантна за случая е тази длъжност, без значение на притежаваните научни степени и професионални квалификации, както на жалбоподателката така и на лицата сравнители.Съгласно разпоредбите на чл.8 и сл. от Наредба №1/2010 год. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета отм. 01.01.2017 г./ и чл.20 ал.1 от Наредба №4/2017 год. за нормиране и заплащане на труда и чл.7 и чл.8 Вътрешните правила за работната заплата, в действащите им редакции през процесния период, заплащането за професионална-квалификационна степен, съставлява допълнително трудово възнаграждение, ако не е включено като елемент в основната работна заплата.Такова е и възнаграждението за образователна и научна степен“доктор“ или научна степен“доктор на науките“.Тези възнаграждения се включват в брутното трудово възнаграждение, наред с допълнителните трудови възнаграждения определени в Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.В тази насока е и чл.11 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата.При това положение оплакването на касационната жалбоподателка, че съдът не е извършил преценка спрямо старши служители, които са в сходно положение по отношение на образование и професионална квалификация е неоснователно. Сочените от жалбоподателката като "дискриминационни" деяния на М.М не носят белезите на неравно третиране. Тези деяния обективират спазване на нормативните изисквания, които субективно са възприети от Г.Г-Радева като насочени срещу нея. Тук следва да се има пред вид, че лицата заемащи посочената длъжност са постъпвали на работа в училището през различно време, при действието на различни нормативно определени методики, които са довели да разлика в определянето на основните трудови възнаграждения. До 2008 год. в размера на началната основна месечна заплата на педагогически специалист се е включвала и сумата на притежавана ПКС, като същата се е определяла и от самата степен./Наредба №1/2007 год. за реда и начина за определяне на индивидуалните месечни заплати на персонала в средното образование отм. .От 2008 год. заплащането за ПКС е вече допълнително възнаграждение и се включва в брутната месечна заплата, но достигнатите до този момент индивидуални основни заплати се запазват/Наредба №2/2008 год. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета/.Тази наредба е отменена с Наредба №1/2010 год. за работните заплати в звената от системата на народната просвета отм. , съгласно която възнаграждението за ПКС се включва в брутното трудово възнаграждение, като достигнатите индивидуални заплати се запазват, а съгласно §3 от ПЗР, ако възнаграждението за ПКС е включено в основната индивидуална месечна заплата, не се договаря допълнително възнаграждение.С оглед на соченото, настоящата инстанция споделя становището, че по преписката липсват доказателства които да водят до обосновано предположение, че с действията си соченото като дискриминатор лице е допуснало твърдените нарушения на ЗЗДискр., и то на основата на признака "синдикална принадлежност". Независимо от субективните усещане и възприятие на оплакващия се, дискриминационен състав по смисъла на чл. 4 ал. 2 и/или ал. 3 от ЗЗДискр. е налице тогава, когато се установи, че визираното като дискриминационно поведение действително представлява по-неблагоприятно третиране на лицето спрямо други лица при сравними сходни обстоятелство /чл. 4 ал. 2 ЗЗДискр/, респективно води до поставянето му в по-неблагоприятно положение вследствие прилагането на привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими /чл. 4 ал. 3 ЗЗДискр,/ като и в двата случая нежеланото неравно третиране следва да произтича, да е основано и обосновано с притежаването на защитен признак по чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискр., т. е. да е налице пряка причинно-следствена връзка между по-неблагоприятното третиране и сочения защитен признак. В случая, нито едно от посочените в жалбата до КЗД деяния на директорката Митева не е годно да обоснове наличие на обективирано неравно третиране на Грозданова-Радева било спрямо нейни колеги в сравнимо положение, било вследствие прилагането на привидно неутрален критерий, който да има за цел или резултат поставянето й в особено неблагоприятно положение.

Въз основа на всичко гореизложено, първоинстанционният съд правилно е извел в заключение, че наличните по делото доказателства не водят до извод за основателност на претендираната от Г.Г-Радева пряка дискриминация по признака "синдикална принадлежност“.

Настоящата инстанция споделя изцяло извода на административния съд, че от събраните доказателства не се установява С.Д, в качеството си на Директор на НМУ“Л. П“ и в лично качество да е извършила действия съставляващи преследване по смисъла на § 1 т. 3 буква "а" от ДР на ЗЗДискр .Съгласно сочената разпоредба "преследване" е по-неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действие за защита от дискриминация. Според § 1 т. 7 от ДР на ЗЗДискр, "неблагоприятно третиране" е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4 ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4 ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. Преследването по смисъла на § 1 т. 3 от ДР на ЗЗДискр изисква неблагоприятното третиране или неблагоприятната последица да са в отговор на жалба до антидискриминационен орган. Умисълът не е елемент от фактическия състав на правонарушението преследване. То представлява състав от обективни елементи – неблагоприятно третиране, действия за защита от дискриминация, връзка между тях.

В случая административният орган е приел за относима първата хипотеза, а именно че е налице преследване, тъй като било установено по-неблагоприятно третиране на лице, което е предприело действие за защита от дискриминация. Безспорно жалбоподателката Грозданова, подавайки жалба до КЗД е предприела действия за защита от дискриминация, но към този момент С.Д не е страна в административното производство.Тя става такава по искане на Грозданова от 14.12.2017 год.,като в него не се твърди извършена дискриминация от страна на Добрева.Преди това през месец юли 2017 год., непосредствено след встъпване в длъжност на новата директора Добрева, жалбоподателката е имала среща с нея по повод искането й за увеличаване на трудовото й възнаграждение, което искане не е уважено.При това положение не би могло да се приеме, че неувеличаването на основното възнаграждение на Грозданова –Радева е обусловено от предприети действия на защита от дискриминация.Липсва пряка причинно-следствена връзка, тъй като определянето на възнаграждението не следва от сезирането на КЗД. По отношение определянето на по-ниско по размер основно възнаграждение за длъжността“главен учител“ правилно съдът е посочил, че това е в рамките на предоставените правомощия на ръководителя.Освен това както се посочи по-горе, методиките за формиране на индивидуалните основни работни заплати на педагогическия персонал и за получаване на допълнително възнаграждение за придобита ПКС са претърпели промени през годините, като различните нормативно определени методики са довели до разлики в заплащането на служителите заемали длъжност “старши учител“ и „главен учител“ в процесния период.Определената заплата на жалбоподателката е над минималното възнаграждение на длъжността“главен учител“,което към м. март 2018 год. съгласно приложение №3 към чл.16 ал.1 от Наредба№ 4/2017 год. за нормиране и заплащане на труда е 836 лв.

Настоящата инстанция не споделя оплакванията на Г.Г-Радева за допуснато нарушение на чл.15 ЗЗДискр., изразяващо се в непредоставяне на равни възможности за професионално израстване и израстване в длъжност. Съгласно сочената разпоредба работодателят предоставя на работниците и служителите равни възможности, без оглед на признаците по чл. 4 ал. 1 ЗЗДискр. за професионално обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, както и за професионално израстване и израстване в длъжност или ранг, като прилага еднакви критерии при оценка на дейността им. За да е налице нарушение на цитираното изискване за равни възможности за професионално обучение и израстване е необходимо да се установи, че неблагоприятното третиране на служителя, изразяващо се в отказ за израстване в кариерата е в причинна връзка с някои от защитените признаци. Доколкото от доказателствата по делото се установява, че в училището липсва прозрачност при процедурата за израстване в длъжност, то тогава не може да се приеме че само жалбоподателката е третирана по-неблагоприятно .Липсата на прозрачност касае всички служители в музикалното училище и сочи на нарушение на трудовото законодателство.При това положение правилно съдът е приел, че решението на КЗД в тази му част следва да бъде оставено в сила.

Като неоснователно настоящата инстанция преценя искането на касационната жалбоподателка Г.Г-Радева да се отмени решението на административния съд, в частта в която е установено че М.С,в качеството си на главен счетоводител на НМУ“Л. П“ не е извършила нарушение на ЗЗДискр.Главният счетоводител не определя индивидуалните възнаграждения на служителите, а подготвя документацията по сключване на трудовите договори и отговаря за изпълнение на задълженията на работодателя за изплащане на трудовите възнаграждения на служителите.

Правилни са изводите на административния съд, че КЗД не е дължала изричен диспозитив по оплакването за дискриминационно отношение при определяне на диференцирано заплащане, награди/допълнително възнаграждение за постигнати по-високи резултати/.От една страна в две последователни заседания на КЗД, процесуалният представител на жалбоподателката е заявил, ч е оплакването е за основната заплата, а не за диференцираното заплащане.Това изрично е заявено и в жалбата на Г.Г-Радева до АССГ по адм. д.№12389/2018 год.

В касационната жалба се навеждат доводи и за извършена пряка дискриминация по признак “възраст“, но такива няма направени нито пред КЗД, нито с жалбата срещу решението на КЗД пред първоинстанционния съд.,поради което и съдът ние ги обсъжда.

В касационната жалба Г.Г-Радева е заявила и особено искане на основание чл. 629 ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 от АПК за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за тълкуване по следните въпроси:.

1.Според чл.157§1 от Договора за функциониране на ЕС, чл.20,21 и 23 от Хартата на основните права на ЕС, Директива 2000/78, Директива 2000/43, Директива 2006/54 кои фактори следва да се вземат пред вид при преценката за наличие на еднакъв или равностоен труд, полаган от служители на една и съща длъжност.Съответно дали разпоредбите на сочените актове допускат национална съдебна практика, като разглежданата по настоящото дело, образователното равнище и професионалната квалификация да бъдат игнорирани при преценката дали е налице еднакъв или равностоен труд, когато сравнението се извършва между служители, заемащи една и съща длъжност в едно и също публично предприятие-училище.

2.Дали определянето на по-ниско по размер основно трудово възнаграждение на служител, който е започнал процедура за защита от дискриминация, в сравнение с основното трудово възнаграждение на другите му колеги, заемащи същата длъжност, които не са предприели или нямат намерение да предприемат подобни процедури по защита от дискриминация, съставлява преследване по смисъла на чл.24 от Директива 2006/54,респ. на чл.9 на Директива 2000/43 и чл.11 от Директива 2000/78.Изисква ли се наличието на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и предприемането на процедура по защита от дискриминация.

В съдебно заседание процесуалният представител на касационната жалбоподателка потвърждава, че първия въпрос е по отношение на националната съдебна практика.

Върховният административен съд намира така направеното искане за непрецизно заявено и неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 628 от ГПК (Г. П. К) съдът прави запитване до Съда на Европейския съюз, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. Анализът на нормата, както и на разпоредбата на чл. 629 ал. 3 от ГПК налага извода, че запитване може да бъде направено при неяснота относно тълкуването на приложимите разпоредби на правото на Европейския съюз, относими към конкретния правен спор. Преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба, за да се установи въз основа на това тълкуване противоречието на националното право с норми на европейското право. Последицата от същото ще е неприлагане на противоречащата националноправна уредба по конкретното дело.

В процесният случай нито един от формулираните въпроси от касационния жалбоподател не касае установяване противоречие на националното право с норми на европейското право /такова противоречие изобщо не е посочено и обосновано от касатора в двата поставени въпроса/, а се иска тълкуване от СЕС на правни въпроси, въведени за решаване в първоинстанционното съдебно производство, по които според касатора АССГ е формирал неправилни изводи в обжалваното решение-предмет на контрол от настоящата инстанция и има неправилна съдебна практика. От съдържанието на въпросите могат са извлекат проблеми, отнасящи се до проверката за материалната законосъобразност на административния акт, в рамките на която компетентният съд следва да определи приложимото право, като подведе установените в процеса правнорелевантни факти към хипотезата на относимите материалноправни норми. Компетентността за това е на националния съд, поради което отправянето на преюдициално запитване до СЕС със соченото от касатора съдържание се явява не само неоснователно, но и недопустимо. Формулираните въпросите по своята същност не представляват искане за тълкуване на разпоредбите на правото на Европейския съюз, а искане от СЕС да отговори на конкретни въпроси, съобразно фактите на спора предмет на настоящото дело и установената практика, което не покрива изискванията за отправяне на преюдициално запитване.

С оглед на изложеното, настоящия състав счита че не са налице касационните основания за отмяна на съдебното решение на АССГ,поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Пред вид изхода на спора касаторите дължат на ответните страни направените от тях разноски.Видно от представения Договор за правна помощ и Списък по чл.80 ГПК С.Д е направила разноски за касационната инстанция в размер на 500 лв. съставляващи адвокатско възнаграждение, което с оглед разпоредбата на чл.8 ал.3 от Наредба №1/2004 год. е в минимален размер.Настоящата инстанция счита за неоснователно възражението на касаторите за прекомерност на адвокатското възнаграждение договорено и заплатено от ответницата М.М.В от Договора за правна помощ и Списък по чл.80 ГПК същото е в размер на 1300 лв. В конкретния случай съдът намира, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото с оглед на изследването и установяването на множество относими обстоятелства, които предопределят и по-голяма правна сложност на спора. Не следва да се уважава направеното искане за присъждане на разноски от М.С, тъй като по делото липсват доказателства за реално направени такива.Доколкото в закона солидарна отговорност за разноски не е предвидена по арг. от чл.121 ал.1 ЗЗД, касаторите отговарят за тях общо.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Пето отделение

РЕШИ:

О. Б. У. искането на Г.Г-Радева за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 408/25.01.2021 год. постановено по адм. д.№ 6482/2020 год. по описа на Административен съд-София град.

ОСЪЖДА Комисия за защита от дискриминация, гр. С., бул“Д. Ц“№35 и Г.Г-Радева, ЕГН [ЕГН], гр. С., ул.[адрес]№[номер] ет.[номер] ап.[номер] общо да заплатят на С.Д, гр. С., [улица] сумата 500/петстотин/ лева съставляваща разноски за касационната инстанция.

ОСЪЖДА Комисия за защита от дискриминация, гр. С., бул“Д. Ц“ №35 и Г.Г-Радева, ЕГН [ЕГН], гр. С., ул.[адрес] №[номер] ет.[номер] ап.[номер] общо да заплатят на М.М, гр. С., [улица] сумата 1300/хиляда и триста/ лева съставляващи разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.