Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ - София, подадена чрез юрисконсулт Митев, против решение № 380 от 14.10.2020 г. на Административен съд - Перник, постановено по адм. дело № 159 по описа на съда за 2020 г., с което е отменен издаденият от касатора акт за установяване на публично държавно вземане № 14/06/3/0/01813/3/01/04/01 от 30.12.2019 г. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания са за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон - чл. 37, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 8 и т. 11 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредба № 10/10.06.2016 г.).

Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ползвателят точно е изпълнил поетият ангажимент по създаване на трайно насаждение с череши, изхождайки от вида на трайните насаждения, налични в стопанството към момента на кандидатстване. Намира, че съгласно Наредба № 10/10.06.2016г. е допустимо да се кандидатства с едни трайни насаждения, а да се заложи като цел създаването на друг вид. Сочи, че съдът не е указал при разпределението на доказателствената тежест необходимостта от ангажиране на доказателства за изчисление на първоначалния икономически размер на стопанството. Счита, че не е нарушено правото на защита на ползвателя на помощта поради това, че не е било ясно, че...