Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК), във връзка с чл. 208 и сл. от АПК (АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС) (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Бул - Лес“ ЕООД, подадена чрез адвокат Семерджиева, против решение № 1/04.01.2021 г., постановено по адм. дело № 1302/2020 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, в частта, с която е отхвърлена жалбата на „Б. Л“ ЕООД против ревизионен акт № Р-16001317005496-091-001/06.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 339/03.06.2019 г. на директора на дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 32 666,67 лв. за данъчния период м.05.2017 г. и определени лихви в размер на 5 998,50 лв. и относно допълнително установени задължения за данък върху добавената стойност в размер на 300,01 лв. за данъчните периоди м.12.2014 г., м.05.2017 г. и м.07.2017 г., и лихви в размер на 69,05 лв.

Касаторът твърди, че решението в оспорената част е неправилно като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че са представени убедителни писмени доказателства установяващи от една страна облигационно правоотношение и от друга страна реална доставка по фактурата, издадена от контрагента „К. Б“ ЕООД. Според касатора неправилно съдът приема, че е дължим начислен допълнително ДДС в размер на 300,01 лв. за осъществени ВОП от Холандия, тъй като по делото е доказано, че доставки на услуги от Booking. com. В. V. не са извършвани. Искането от съда е да отмени първоинстанционното решение в оспорената част и да отмени ревизионния акт в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) - Пловдив при ЦУ на...