Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, град Варна чрез гл. юрк. А.П обжалва решение № 316/02.11.2020 г. на Административен съд – Добрич, постановено по адм. дело № 213/2020 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-03000319004605-091-001/03.02.2020 г., поправен с ревизионен акт № П-03000820023375-003-001/12.02.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна.

В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на процесуалния и материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт. Конкретните оплаквания са за неправилна преценка на доказателствата по делото и неправилно приложение на материалния закон. Касаторът оспорва изводите на съда реалност на спорните доставки по договор за наем. Счита, че съдът е преценил свидетелските показания на св. С.Г, без да отчете неговата заинтересованост с оглед работата му по трудов договор за дружеството – жалбоподател. Твърди, че не кореспондира с доказателствата по делото изводът, че в наетия имот в град София са провеждани срещи между съдружници в дружеството и адвокатите му. Позовава се на отчетите в командировъчните заповеди на С.Г, В. Зеленченко и адв. Б.К.К необосновани се оспорват и изводите на съда, че от представените в ревизионното производство доказателства е установено използването на наетия имот за срещи на Съвета на директорите. Цялата дейност на ревизираното дружество през процесните периоди е съсредоточена в гр. Д., а наемането на апартамент в гр. С. е извън всяка икономическа логика.

Касаторът счита, че нито в хода на ревизията, нито при съдебното обжалване са ангажирани доказателства за реалното използване на наетия от Терин ЕООД недвижим имот. По отношение на фактура № 504/31.08.2017 г. сочи и допълнително основание за непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит. Фактурираните разходи за консумативи в размер на 6 867.22 лева и ДДС 1 713.44...