Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).
С Решение № 45 от 05.01.2021 г., постановено по адм. д. № 10258/2019 г. Административен съд София - град, трето отделение, 54-ти състав, е отменил Ревизионен акт № Р–22221418006206–091–001/30.04.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1272/24.07.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ София, с който на „Абевил“ ЕООД за данъчен период м.08.2018 г. са определени задължения за ДДС за довнасяне в размер на 1 565,40 лв., в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 25 429,53 лв., и са определени лихви в размер на 99,15 лв. С решението съдът е осъдил Дирекция „ОДОП“ София да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 1 550 лв.
Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика ” София, в която се твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. Отправя искане Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София - град и вместо него да постанови друго, с което да потвърди оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски, в това число юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответното по касационната жалба дружество „Абевил“ ЕООД, [ЕИК], представлявано от управителя Р. Гроссманн, чрез юрк. П.И, в писмен отговор, и чрез упълномощения адв.. Ч в съдебно заседание, взема становище за неоснователност на касационната жалба на директора на Д“ОДОП“ София. Претендира заплащане на разноски за настоящата инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С решението си Административен съд София-град е отменил Ревизионен акт № Р–22221418006206–091–001/30.04.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1272/24.07.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ София, с който на „Абевил“ ЕООД за данъчен период м.08.2018 г. са определени задължения за ДДС за довнасяне в размер на 1 565,40 лв., в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 25 429,53 лв. по доставки на „Канекс 2000“ ЕООД, „Спиди експерт“ ЕООД и „Агарта груп“ ЕООД, и са определени лихви в размер на 99,15 лв.
Съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила. За да го отмени, съдът е обосновал извод, че е издаден в противоречие на материалните разпоредби.
Съдът е назначил и приел заключение по съдебно–счетоводна експертиза, в което вещото лице, след проверка на представените по делото документи, допълнително представените от приходната администрация и в счетоводството на РЛ, е дало заключение, че спорните фактури са осчетоводени в счетоводството на дружеството, изброило е всички придружаващи всяка една от фактурите документи и счетоводното отразяване; посочило е, че получените стоки и услуги са свързани пряко с основната дейност на дружеството, доколкото обслужват МПС, използвани за превоз на товари; по-голямата част от доставките са заплатени в брой, като вещото лице е отразило в табличен вид извършените плащания; вещото лице е установило реализирани приходи от продажба на услуги от РЛ в размер на 130 439,15 лв. за м.08.2018 г.
При установената фактическа обстановка и след оценка на доказателствата по делото, решаващият състав е приел, че ангажираните в рамките на ревизионното и на съдебното производства доказателства са достатъчни, за да се направи извод за реалното осъществяване на спорните доставки, с което предпоставките за упражняване правото на данъчен кредит са изпълнени. Представените по делото писмени документи съдържат данни по отношение договорените и реализирани доставки, наличност на материалите за осъществяването им, начина на плащане на дължимите суми по тях. Посочил е, че тези документи са автентични и не са оспорени в хода на производството, поради което и предвид липсата на противоречия между тях и останалите доказателства, е основал своите изводи върху тях. Позовал се е на установеното от заключението по извършената съдебно-счетоводна експертиза. Решението е валидно, допустимо и правилно.
При постановяването му не са допуснати пороците, изтъкнати в касационната жалба. Първоинстанционният съд е изследвал всички предпоставки за възникването и упражняването правото на данъчен кредит по процесните данъчни фактури, анализирал е доказателствата, събрани в хода на административния и съдебен процес и е извел обоснован извод за незаконосъобразен отказ за признаване на данъчен кредит с оспорения РА.
В касационната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София се прави оплакване за неправилност на решението на административния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подчертава, че съдът не е отделил и разрешил основния спорен в производството въпрос, а именно относно реалното осъществяване на икономическа дейност от РЛ.
По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:
В хода на ревизията е установено, че ревизираното дружество „Абевил“ ЕООД има за основен предмет на дейност извършването на международен превоз на товари в рамките на Европейския съюз, трети страни и България, за което притежава лиценз за международен превоз на товари № 16527, валиден от 29.11.2016 г. до 28.11.2026 г. Установено е също, че дружеството не притежава собствени материални активи, а ползва такива под наем. На база на извършени насрещни проверки на предходни доставчици и анализирайки многобройните събрани в хода на ревизията доказателства, органите по приходите са приели, че чрез въпросните фактури е създадена една правна привидност за извършване на реални доставки, а в действителност такива не са извършвани. Изводите в тази насока са обосновани с това, че в хода на ревизията не е установено предходните доставчици да са разполагали с материално-техническа и кадрова обезпеченост за подобен род доставки, че от представените от самото ревизирано дружество приемо-предавателни протоколи не става ясно къде са предавани процесните консумативи и услуги, за какви конкретни цели са използвани, как и къде е извършено предаването, при условие, че има данни, че транспортните средства за които са предназначени са били извън територията на страната. В решението на директора на Д“ОДОП“-София е акцентирано, че от събраните в хода на ревизията доказателства е опровергана доказателствената сила на представените от ревизираното лице доказателства.
За опровергаване на констатациите на ревизионния акт и за установяване на твърденията си за наличие на реални доставки ревизираното дружество е ангажирало основно писмени доказателства, както и съдебно-счетоводна експертиза. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че ангажираните от страната доказателства опровергават констатациите за липса на реални доставки за всеки един от доставчиците, поради което ревизионният акт е отменен като незаконосъобразен.
Даденото тълкуване на закона относно значението на реалността на доставката като едно от задължителните условия за възникване на правото на данъчен кредит от страна на първоинстанционния съд е правилно и съобразно установената съдебна практика, както на националните съдилища, така на Съда на Европейския съюз. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, в което се посочва, че правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка. В конкретния случай намира отражение и тълкуването, дадено в Решението на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, съгласно което националният съд следва да провери служебно дали установените обстоятелства сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите, дали се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама. СЕС сочи, че тази преценка е правна, поради което изводът на съда за наличие на измама или злоупотреба може да се основава и на данни, предоставени за пръв път в съдебното производство, без с това да се нарушава забраната за reformation in pejos.
Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на административния съд за наличие на реални доставки по процесните фактури и го намира за обоснован на фактите и доказателствата по делото, изграден в съответствие с материалния закон.
В тази насока касационната инстанция съобрази следното:
В хода на ревизията е установено, че ревизираното дружество декларира основен предмет на дейност извършване на международни превози на товари в страната и чужбина. В случая няма и спор, че предмет на доставка по фактурите са автомобилни части и консумативи, както и други услуги, свързани с техническата поддръжка и експлоатация на транспортните средства, използвани от дружеството.
Доколкото предмет на доставка са родово определени вещи, съответно услуги то за да се докаже реалното изпълнение на доставката следва да бъде доказано предаването на стоките и услугите от доставчика на получателя - предметът на конкретната сделка се индивидуализира и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях - чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Без такова предаване да бъде извършено, не може да бъде прехвърлена собствеността върху стоките и услугите, т. е. не е налице осъществена от продавача/изпълнителя престация по договора. Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС.Уяването на предаването на предмета по доставката винаги е необходимо, за да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 6 и чл.9 ЗДДС и както правилно е приел съдът, в тежест на жалбоподателя е да установи положителни и благоприятни за него юридически факти по реалното изпълнение на доставките, при оспорена реалност в ревизионния акт.
Още в хода на ревизията и от доставчиците и от ревизираното дружество са представени приемо-предавателни протоколи относно предаване на стоките/вещите и услугите, предмет на доставка. Били са представени и други писмени доказателства, свързани с осъществяване на доставките – договори, заявки, стокови разписки, констативни и технически протоколи, ремонтни карти, пътни листове, доказателства за плащания, извадки от счетоводни регистри, декларации по ЗДДС. Вярно е, че като частни документи същите не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, но е вярно и това, че съдът е зачел факта, че същите не са оспорени от приходната администрация, че са представени в хода на ревизията, както и че са обсъдени не само самостоятелно, а ведно с останалите факти и доказателства по делото. В този смисъл оплакванията в жалбата за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с това, че съдът неправилно ги е кредитирал, не могат да бъдат споделени.
Отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че не е установен произход на стоката, съответно за липса на кадрова обезпеченост на доставчици, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112 /ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С-324/11 и съединени дела С - 80/11 и С - 142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик.
Като обосновка на отказа за признаване на право на данъчен кредит е изтъкнато и обстоятелство, че в хода на ревизията не е установено заплащане на дължимите суми по фактурите. Поначало плащането на престацията не е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит. В същото време в заключението си по назначената съдебно-счетоводна експертиза вещото лице посочва, че ревизираното дружество е извършило заплащане на дължимите суми по фактурите в брой.
На основание гореизложеното следва да бъде прието, че събраните по делото многобройни писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, установяват реалност на процесните доставки.
Впрочем първоинстанционния съд се е позовал и на установена съдебна практика при аналогична фактическа обстановка, като към цитираните в решението следва да бъде добавено и Решение № 9338 от 13.07.2020г. на ВАС, осмо отделение, постановено по адм. д. № 11136/19г., касаещо непризнато право на данъчен кредит за част от същите доставчици, както и Решение № 13361/28.10.2020 г. по адм. д. № 7579/2020 г. на ВАС и Решение № 3279/11.03.2021 г. по адм. д. № 9712/2020 г. относно РА, издадени на същото дружество. Мотиви в тази насока за аналогични на процесните доставки могат да се намерят и в представените в настоящото производство решения на директора на Д“ОДОП“ – София № 172 от 03.02.2020 г. и № 299/24.02.2020 г., постановени по жалби на същото задължено лице срещу издадени последващи ревизионни актове.
След като е стигнал до същите правни изводи и е отменил оспорения ревизионен акт по процесните доставки Административен съд София - град е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците твърдени в касационната жалба на директора на Д“ОДОП“ – гр. С. и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.
При този изход на процеса НАП следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество юрисконсулско възнаграждение в размер на 1 295,86 лв.
Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 45 от 05.01.2021г. на Административен съд София - град, Трето отделение, 54-ти състав, постановено по адм. д. № 10258/2019 г.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите - град София да заплати на „Абевил“ ЕООД – гр. С., район „Слатина“, ж. к. „Г. М“, ул.“Венера“ № 6, ет. партер, офис 1, [ЕИК], разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 1 295,86 /хиляда двеста деветдесет и пет лв. и осемдесет и шест ст./ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.