О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3810

гр. София, 25.07.2025 год.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РАДОСТ БОШНАКОВА

като изслуша докладваното от съдия Р. Бошнакова гр. дело № 4571 по описа на съда за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България, против решение № 786 от 03.07.2024 г. по гр. дело № 362/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение по гр. дело № 8932/2021 г. на Софийски градски съд с уважен на иск по чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД на И. Й. Р. за имуществени вреди от незаконно иззета парична сума от 95000 лева като веществено доказателство по наказателно производство за периода от 13.12.2010 г. до 25.05.2021 г.

Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон. Обоснована касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с противоречиви мотиви за началния момент на изискуемост и погасителна давност и приложимите материалноправни разпоредби, съответно за неправилно обоснования извод за дължимост на обезщетение за имуществени вреди през периода от отнемане на паричните средства като веществено доказателство на 13.12.2010 г. до постановяване на оправдателната присъда на 09.07.2020 г. и за които прокуратурата не следва да носи отговорност за времето на съдебното производство. Иска неговата отмяна. Претендира разноски.

Обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с допълнителните предпоставки, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 1...