Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. С., срещу решение № 33 от 23.03.2021 година по адм. д. № 263/2020 година на Административен съд гр. С., с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу решение от 2.12.2020 година на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма "Околна среда 2014 - 2020" (ОПОС). Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди нищожност на оспорения административен акт, тъй като в него няма позоваване на заповед на министъра на околната среда и водите, от която да се установява, че ръководителят на администрацията, в чиято структура е управляващия ОПОС орган, е оправомощил изпълняващата длъжността Главен директор на Главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда", за ръководител на Управляващия орган на ОПОС. Твърди, че при издаването на акта не е спазена установената форма, тъй като липсват фактически основания (мотиви) в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Освен това, административният орган не е определил и посочил абсолютният размер на корекцията и в този смисъл не е определен размерът на корекцията. Във връзка с констатираното от органа нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 2 и т. 3 вр. чл. 70. ал. 5, изр. последно от ЗОП (ЗАКОН ЗЗД ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ЗОП), и чл. 33, ал. 1 от Правилник за прилагане на ЗОП (ЗАКОН ЗЗД ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ППЗОП), вр. чл.2, ал.2 от ЗОП, твърди, че неправилно първоинстанционния съд и РУО приемат, че в изискванията към техническото предложение са заложени неясни дефиниции, тъй като се касае за думи и изрази, които са ясни като значение, доколкото са част от обичайната практика в строителството и не са предпоставка за пораждане на двусмислие. От контекста...