Производството е по реда н чл.160,ал.7 от ДОПК във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Л. Т ДС” ООД, със седалище и адрес на управление: с.Д. С, общ.Брезник, представлявано от Т.С, чрез адв.. Б, срещу решение № 7264 от 14.12.2020 г. постановено по адм. д.№8095 по описа на Административен съд София град за 2018 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт №Р-22001417002505-091-001/18.10.2017 г., в частта му потвърдена с решение №648/11.05.2018 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” – София.

Според касатора решението е постановено в противоречие с материалния закон. Същото е неправилно и необосновано – отменителни основания, съгласно чл.209, т.3 от АПК.

При постановяване на решението, съдът се е позовал на правото на ЕС, относимо към спора, но не е посочил какви са изводите които прави във връзка с тълкуването на СЕС по дело С-18/13 г.

Неправилно е прието, че фактурите не отговарят на формалните изисквания по чл.71, т.1 от ЗДДС във връзка с чл.114, ал.1, т.9 от ЗДДС и чл.226, т.6 от Директива 2006/112/ЕО. За да бъде признато и надлежно упражнено правото на данъчен кредит, изискването е само за наличие на фактура, с минимално необходимо съдържание относно вида на стоката или естеството на услугата, количеството и общата стойност. Касаторът се позовава на чл.123 от ЗДДС, според който „всяко регистрирано лице води подробна счетоводна отчетност, която е достатъчна за установяване на задълженията му по този закон от органите по приходите“. Ето защо не следва да се придава по-голяма тежест на доказателствата, които изхождат от доставчика в сравнение с тези, които се представят от ревизираното лице.

Според касатора при прехвърлянето на собствеността върху родово определени вещи по реда на чл.24 от ЗЗД, респективно приемането на извършената по договора работа-услуга са практически действия за които законодателството не предвижда определена форма. В практиката са се наложили, както...