Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „М. Б. Б“ ЕООД – гр. С. чрез процесуалния си представител адв. З.Н срещу решение № 334/23.11.2020 г., постановено по адм. дело № 484/2020 г. по описа на Административен съд – гр. В. Т, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-04000419006348-091-001/14.04.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП в потвърдената част с решение № 127/17.07.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. Т при ЦУ на НАП за установени задължения за ДДС в общ размер на 313 071,16 лв. и лихви – 72 070,34 лв. В касационната жалба не са посочени изрично отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, но от изложението в същата жалба, може да се направи извод, че се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора изводите на първоинстанционния съд за липса на вътреобщностни доставки (ВОД) не се подкрепят от събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Твърди се, че съдът не е съобразил данните от БИМИС на Агенция „Митници“ за преминаване на товарните автомобили през ГКПП – Кулата, както и неправилно съдът е възприел материалната доказателствена сила на протоколите за извършване на проверка на стоки с висок фискален риск, изготвен от дирекция „Фискален контрол“ на НАП. Касаторът се оплаква, че съдът не е възприел събраните свидетелски показания в тяхната цялост, като свидетелят Г.Д бил установил, че е присъствал лично по време на разтоварване на стоките в складовете на получателя в Гърция. Неправилно и в нарушение на процесуалния закон според касационния жалбоподател съдът не е кредитирал като годни доказателства товарителниците за международен...