4 №………

С., ………………. 2014 година

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети ноември, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА

С. ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр. д. № 5111 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от А. Г. Видов от [населено място], чрез служебния си защитник адв. В. П. от АК-С., против въззивно решение № 3103 от 04.05.2012 г., постановено по в. гр. д. № 18015/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Г въззивен състав, с което като е потвърдено решение от 03.09.2011 г. на Софийски районен съд, 69 с-в, постановено по гр. д. № 2431/2011 г., са отхвърлени предявените искове от касатора срещу [фирма] [населено място] за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. с ал. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за обявяване недействителността на клауза по т. V от трудов договор № 218/15.11.2010 г. и незаконност на уволнението, извършено със заповед № 206 от 03.12.2010 г.

В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени предявените от него искове за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, с твърдението, че е от значение за изхода на делото, чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. И. правен въпрос е: следва ли във всички случаи да се приеме,...