Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 8, ал. 4 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА).

Образувано е по касационна жалба на И. К. Л. от с. Ч. срещу решение № 5495 от 19.10.2012 г. по адм. д. № 8432/ 2011 г. по описа на Административния съд – София – град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 258 от 14.09.2011 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на българската народна армия (КРДОПДСРСБНА), наричана по – нататък ”Комисията”, с което е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. С жалбата се излагат доводи, че решението е незаконосъобразно, защото при произнасянето съдът не е взел предвид, че в приетите и приобщени като доказателства по делото картони обр. 4 и обр. 6 е посочено, че е вербуван на 25.04.1984 г. по дело № 69052 в ОУ на Държавна сигурност (ДС) 07 отд., под псевдоним ”Роза”, с категория ”съдържател на явочна квартира”, но липсва описание и адрес на квартирата, предвид което е невъзможно индивидуализирането й и от тук осъществяването на защитата му. Счита, че неправилно съдът е приложил закона, тъй като приложените по делото доказателства не установяват обстоятелствата по чл. 25 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Касатора иска отмяна на решаването.

Ответникът по касационната жалба е дал писмен отговор, в който оспорва изцяло касационната жалба, поради неоснователност на оплакванията изложени в нея. Излага доводи, че решението е законосъобразно, а цитираните в касационната жалба разпоредби от инструкциите и заповедите от 1950 и 1956 г. касаят дейността на бившата ДС и не са касационни основания за отмяна на решението.

Представителят на Върховната административна...