Образувано е по касационната жалба на Д. А., В. А., Г. А., Й. А., Е. М., Е. А. , чрез адвокат К. М. против решение по адм. д.№ 1676/ 2001 г. по описа на СГС в частта, в която е определен начин на обезщетение с жилищни компенсаторни записи. Доводите са за неправилност на съдебното решение. Съдът следвало да уважи искането за обезщетяване чрез съсобственост или в пари. Мотивите на съда са за целесъобразност. Щом аптеката е самостоятелен обект, претенцията за съсобственост била основателна. Искането е от 1998 г., поради което е без значение акта за публична държавна собственост от 4.05.2000 г., претенцията за обезщетение с пари е следвало да бъде уважена.

Ответната страна областният управител на област С. и "Областен диспансер за психични заболявания със стационар София-град" ЕООД не са изразили становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира касационната жалба за допустима, но неоснователна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е по чл. 6 от ЗОСОИ срещу мълчалив отказ на областния управител да признае право на обезщетяване за одържавен по ЗОЕГПНС имот в гр. С., ул. "Екзарх "№59, собствен на АД"Арда", в който двамата наследодатели М. Я. А. и А. Я. А. са били акционери с по 250 бр. акции, от всичко 500 акции. Със заявлението правоимащите са посочили следните начини на обезщетяване : съсобственост за сградата върху терена, или акции или дялове от капитала на дружеството, а в случай, че е невъзможно обезщетяване чрез съсобственост - жилищни компенсаторни записи. Изрично е заявено, че предпочитаният начин на обезщетяване е "съсобственост". В административното производство не е претендирано обезщетение чрез заплащане пазарна цена на одържавения имот. С жалбата до съда, подадена в преклузивния срок, също няма заявен друг начин на обезщетяване.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил мълчаливия отказ на областния управител, признал право на обезщетяване за отчуждени дворно място и две сгради/ съборени впоследствие/, незастроена площ от 239, 55 кв. м. и застроена площ от 286, 45 кв. м., находящи се в гр. С., ул."Е. Й." №59, като е определил способ за обезщетяване "жилищни компенсаторни записи". В мотивите е прието, че е неоснователно искането за съсобственост върху аптеката, тъй като същата макар и да е частна общинска собственост, не може да се отдели от диспансера, към нея няма външен достъп. Претенцията по чл. 2, ал. 7 от ЗОСОИ е прието, че е направена след преклузивния срок, поради което няма основание за уважаването й.

Решението е правилно и следва да се остави в сила в обжалваната част.

След като правоимащите не са искали в административната фаза и в преклузивния срок обезщетение по реда на чл. 2, ал. 7 от ЗОСОИ, няма формиран отказ за обезщетяване по действителна пазарна цена на одържавения имот и поради това правилно е оставено без уважение искането за обезщетяване по този начин, предявено едва в съдебната фаза.

Правилно е прието като краен резултат, че е неоснователно искането за обезщетяване чрез съсобственост. Следва да се имат обаче предвид мотивите на касационната инстанция. По делото са представени АЧОС №610/ 3.12.2001 г. и АЧОС №211/ 25.05.1998 г. за масивната сграда със застроена площ от около 500 кв. м. и трафопост, както и АЧОС №194/ 7.04.1998 г. за дворното място от 1815 кв. м. п.ІІІ, кв.20, ГГЦ -Зона Г-14. На гърба на АЧОС №610/ 2001 г. е отбелязано, че сградата е включена в капитала на "Областен диспансер за психически заболявания със стационар София - град" ЕООД. Разпоредбата на § 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОП отм. , действала към момента на сезиране на административния орган и § 11, ал. 1 от ПЗР на ЗПСК, действащ към момента, предвиждат обезщетяване само с акции, дялове или компенсаторни записи за вещи, собственост на правоимащи по ЗОСОИ, включени в активите на търговски дружества. Съсобствеността не е сред изброените способи за обезщетяване в тази специална на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОСОИ правна норма и поради това няма законово основание за уважаване на заявеното искане. Що се отнася до аптеката, за нея не са посочени доказателства, че същата не е в активите на търговско дружество, че принадлежи на държавата или общината, поради което няма доказателства за уважаване на искането за обезщетение чрез съсобственост.

Водим от горното, Върховният административен съд, ІІІ отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 20.02.2006 г. по адм. д.№ 1676/ 2001 г. по описа на С. Г. С., в частта, в която е определен начина на обезщетяване.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. П./п/ Й. Д. Й.Д.