Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от С. С. С., с. З., общ. Баните, ул. „Дружба” № 12, чрез пълномощника си адв. В. И. Р. – АК гр. С., против решение № 483/30.12.2010 г. по адм. дело № 649/2010 г. на Административен съд – гр. С., с което е отхвърлено оспорването на Заповед № РД 05-79 от 19.10.2010 г. на Директора на Областна дирекция на Земеделие – гр. С.. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Освен това твърди, че решението е необосновано, съдът не е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства и на практика нито сам е извършил проверка за допуснатите съществени нарушения на административно производствените правила, както го задължава разпоредбата на чл. 168 от АПК, нито пък е отговорил с решението си на възраженията му за допуснати такива. По подробно развити съображения моли съдебното решение да бъде отменено, по поставени две алтернативни искания: 1. делото да бъде върнато за ново разглеждане от нов състав на административния съд поради допуснати съществени процесуални нарушения и 2. след отмяна на обжалваното решение, при произнасянето по същество, да бъде отменена обжалваната заповед изцяло.
От ответника - Директора на Областна дирекция “Земеделие” – Смолян, чрез надлежно упълномощен процесуален представител е постъпило писмено Становище, в което се оспорва подадената жалба и се моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението на Административен съд – Смолян оставено в сила.
Участващият в производството на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е процесуално допустима - подадена в срок от надлежна страна по делото, посочени са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Правилен и обоснован е изводът на съда за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Заповедта на Директора на ОД „Земеделие” - Смолян е издадена при наличието на основанията на чл. 34, ал. 8 ЗСПЗЗ. При издаване на административния акт са спазени правилата на чл. 59 АПК. Необосновани са сочените от касатора нарушения от страна на съда на съдопроизводствените правила. Съдът е постановил решението си след обсъждане на събраните по делото доказателства, включително и СТЕ, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.
Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна.
С решение № 483 от 30.12.2010 год. по адм. дело № 649/2010 год., на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Смолянският административен съд ОТХВЪРЛЯ оспорването от С. С. С. от с. З., общ. Баните, обл. Смолян на Заповед № РД 05-79 от 19.10.2010 г. на Директор на областна дирекция „Земеделие” Смолян, с която се изземва част от имот № 010105 по КВС на с. З. собственост на Държавен поземлен фонд, с площ от 2 дка ливада НТП при граници: на юг имот № 010105 – пасище, на изток имот № 010102 собственост на н-ци на С. С. Р., на север част от имот № 010105 – ливада и на запад имот № 090186 залесена територия на ДАГ, като неоснователно.
Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел за неоснователни всички доводи на жалбоподателя, развити както в първоначалната му жалба, така и тези, посочени допълнително в хода на производството. Констатирал е, че има влязла в сила КВС и по нея имота предмет на изземване е описания в оспорената заповед, който по скица е два пъти по-голям и същия е от 5 дка, а не от 2, но е приел, че това различно текстово описание от скицата не рефлектира върху основателността на жалбата и е обстоятелство, което с оглед определения размер на обезщетение е довело до благоприятни последици за жалбоподателя и не би могло да доведе до незаконосъобразност на оспорената заповед на това основание. На следващо място е посочил, че след като по делото не е установено, че имотите се ползват от жалбоподателя на годно правно основание, неподаването на искане от Министъра на земеделието и продоволствието не е опорочило процедурата по издаване на процесната заповед, а е установено, че земите са на ДПФ и се ползуват като земеделски и са записани в КВС. След като е безспорно, че собствеността е на ДПФ и не се е доказало жалбоподателят да е упражнил при ползуването на имота свое защитено от закона право, съдът е приел, че директора на Областна дирекция „Земеделие” е бил задължен да издаде въпросната заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ, който защитава интересите на собствениците от неправомерно ползуване, вкл. тези на държавата. В този смисъл е констатирал, че заповедта е издадена в установената от закона форма от компетентен за това орган при спазване на материалните предпоставки за това и без да са налице съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна. Съдът се е позовал и на представения по делото констативен протокол, съставен от компетентни за това лица съобразно заеманата от тях длъжност – младши експерт и заместник началник към общинска служба „Земеделие” с. Б., който протокол е подписан от жалбоподателя и в тази връзка са приети за неоснователни възраженията му, че не е знаел какво подписва, че имота е на ДПФ, че плаща данъци и че не е установено по категоричен начин да е ползвал този имот. Така постановеното съдебно решение е правилно.
Обжалваната пред Административен съд – Смолян заповед № РД-05-79 / 19.10.2010 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие” – Смолян е издадена на основание чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ (Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи).
Съгласно посочената разпоредба – нова в ДВ, бр. 94 от 2009 г., в случаите на неправомерно ползване на земи от държавния поземлен фонд заповедта по ал. 1 се издава от директора на областната дирекция „Земеделие”, като сумите по ал. 6 се превеждат по сметка на Министерството на земеделието и храните. А според ал. 1 - „по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. За установяване на неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър, като според ал. 6 – с последно изменение в ДВ, бр. 99/2009 г., в сила от 1.01.2010 г. - „в тридневен срок от датата на издаване на заповедта по ал. 1 ползвател, който ползва без правно основание земеделска земя, може да внесе по банкова сметка за чужди средства на общината сума, представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землищата от общината през предходната година за времето на неправомерното ползване. В този случай се спира изпълнението на заповедта, като правоимащите лица се уведомяват в тридневен срок от кмета на общината по реда на Административнопроцесуалния кодекс за правото им да получат депозираната сума. В случай, че в 10-дневен срок от получаване на уведомлението правоимащите лица изразят писмено съгласие за получаване на депозираната сума, издадената заповед се отменя от кмета на общината. При липса на изрично писмено съгласие издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение”. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 7 от ЗСПЗЗ, „земите от държавния поземлен фонд не могат да се придобиват по давност. Изземването им от лицата, които ги държат или владеят без правно основание или ги ползват не по предназначение, се извършва при условията и по реда на чл. 34, независимо от начина, по който държавата ги е придобила”. С оглед така цитираната правна регламентация, напълно се споделят от настоящия състав съображенията, че оспорената заповед е издадена от компетентен за това орган - директора на областната дирекция „Земеделие” и в установената от закона форма.
При издаването й не са допуснати и нарушения на процесуалните правила. Не се спори, че земята, предмет на изземване е Д. П. Ф.. Съгласно чл. 47, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), Министърът на земеделието и храните упражнява правата на собственика на земите от държавния поземлен фонд, като ги отдава под наем или под аренда, учредява ограничени вещни права върху тях, извършва продажба чрез търг и замяна по паричната равностойност на земеделските земи … . През годините този административен орган е имал различно наименование: първоначално, с обнародването на ППЗСПЗЗ в ДВ, бр. 34 от 30.04.1991 г. - министър на земеделието; а впоследствие с изменението през 1995 г. - министър на земеделието и хранителната промишленост; през 1997 г. - министър на земеделието, горите и аграрната реформа; през 1999 г. - министър на земеделието и горите; през 2003 г. - министър на земеделието и продоволствието; през 2008 г. - министър на земеделието и храните. Както и да е наречен обаче (според пълномощника на жалбоподателя е министър на земеделието и продоволствието), той няма задължението да инициира административно производство за издаване на заповед по чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ, защото има специална регламентация за този вид обществени отношения и това е ал. 8 и ал. 9 от ППЗСПЗЗ. Според ал. 8 - Общинските служби по земеделие ежегодно извършват не по-малко от две проверки (до 31 май и до 30 ноември) на земите от държавния поземлен фонд и информират областните дирекции „Земеделие” за състоянието и ползването им, а според ал. 9 – при установяване на неправомерно ползване на земи от държавния поземлен фонд областните дирекции „Земеделие” изискват изземването им по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ. Това изискване е от кмета на общината, който е бил единствен компетентен орган по ал. 1. След създаването на новата алинея 8 на чл. 34 ЗСПЗЗ през 2009 година – се предоставя компетентност и на друг административен орган – при което не е необходимо изрично той сам себе си да сезира за издаване на такава заповед за изземване на земи от държавния поземлен фонд.
Именно в изпълнение на задължението по чл. 47, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е извършена проверка и е съставен Констативен протокол от 28.07.2010 г., а впоследствие на 30.07.2010 г. е издадена и скица № К01376/29.07.2010 г. на целия имот № 010105, собственост на Д. П. Ф., на която е отразена една част, за която е констатирано, че се ползва от С. С. С.. Тук е налице едно несъответствие, защото според назначеното по делото вещо лице отразения на скицата на административния орган имот е 5.100 дка, а изземвания от жалбоподателя е 2.000 дка. Къде точно се намира тази площ от 2 дка в рамките на 5.100 дка не е ясно и действително не е индивидуализирана изземваната част, но този факт е в полза на жалбоподателя, защото ще създаден проблем на административния орган при реалното изпълнение на издадената заповед. Съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като не е допуснал оспорване на съставения и подписан от жалбоподателя без възражения Констативен протокол, независимо, че се е обосновал за това свое процесуално действие едва в съдебното решение, а не в протокола от съдебното заседание.
Относно фактическото ползване на имота следва да се отбележи, че според неоспореното заключение на вещото лице, на наследниците на С. С. Р., един от които е синът му С. С. С. /Рахманов/ по удостоверението за наследници, е възстановен имот № 010102, а в разписната книга на наследниците на С. С. Р. е записан и имот № 524 по кадастралния план от 1960 година. Заповедта се отнася за друг имот - № 010105 и при положение, че жалбоподателя счита, че на място ползва и обработва наследствените имоти, то тогава не би имал правен интерес да обжалва заповедта, с която се изземва окосена ливада от 2 декара, а ако действително ползва част от имота, собственост на ДПФ, то това ползване се явява неправоверно и е основание за издаване на заповед за изземването му. Само за прецизност следва да се отбележи, че неправомерното ползване представлява ползване без правно основание, което от своя страна може да бъде по своя вид вещно право (право на собственост, право на ползване) или облигационно право (наем, аренда, послужване и др.).
Обстоятелството, че в КВС (картата на възстановената собственост) са допуснати грешки и неточности, подробно посочени от вещото лице устно в съдебно заседание на 20.12.2010 г., не е предмет на производството по чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ нито пред Административен съд - Смолян, нито пред Върховния административен съд.
Вярно е, че тази бърза административна процедура не се прилага за земи извън регулация, тоест извън строителните граници на населените места (каквото е становището на пълномощника на жалбоподателя и пред двете инстанции), но в конкретния случай застъпването между КВС и ЗРП на с. З. е минимално и не рефлектира върху законосъобразността на обжалваната заповед, а още повече не се установява къде точно в рамките на 5.100 дка са процесните за изземване 2.000 дка.
С оглед изложеното, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни и обжалваното пред ВАС съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 483 от 30.12.2010 год. на Смолянския административен съд, постановено по адм. дело № 649/2010 година. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Г./п/ Т. П. Г.М.