Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма], подадена срещу разпореждането на Софийския градски съд от 17.03.2014г., с което е отказано издаване на изпълнителен лист въз основа на осъдителното въззивно решение № 225 от 10.01.2014г. по гр. д.№ 12052/2013г.

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Ответникът [фирма] е подал отговор, в който изразява становище, че частната жалба е неоснователна, защото не е представено разрешителното, неразделна част от решението.

Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните и намира следното:

С решение № 225 от 10.01.2014г. по гр. д.№ 12052/2013г., Софийският градски съд, ІІІ-Б състав е отменил решението на Софийския районен съд, 78 състав № П-78-143 от 27.05.2013г. по гр. д.№ 44731/2012г. и е решил делото по същество като е осъдил на основание чл. 75 ЗС [фирма] [населено място] на основание чл.75 ЗС да предостави на К. Г. Е., действаща като [фирма] достъп до водите на язовир „Малка М.” за упражняване правата на ищеца във вида и обема по разрешително за ползване на повърхностен обект № 32460112/14.07.2009г. на МОСВ, което да се счита за неразделна част от решението.

Въззивното решение не е влязло в сила, срещу него е подадена касационна жалба от [фирма] вх.№ 29539 от 11.03.2014г., по която е образувано гр. д.№ 6031/2014г. по описа на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, насрочено за разглеждане в открито заседание на 03.12.2014г.

Ищцата по делото е подала молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на въззивното решение на основание чл. 282 ал.1 ГПК.

С обжалваното разпореждане Софийският градски съд е отказал да издаде изпълнителен лист като се е позовал на разпоредбата на чл. 243 ал.2 ГПК. Разпореждането е постановено в нарушение на процесуалните правила. Чл. 243 ал.2 ГПК не допуска предварително изпълнение на невлязло в сила решение срещу държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл.5 ал.1 от Закона за лечебните заведения.Според задължителната съдебна практика по чл.290 ГПК – определение № 439 от 14.07.2014 г. по ч. гр. д. № 4170/2014 г., на ВКС I г. о. и цитираните в него определения е прието, че забраната за издаване на изпълнителен лист по чл. 243 ал.2 ГПК се отнася и до въззивните решения, които не са влезли в сила и дерогира правилото на чл.282 ал.1 ГПК, но в случая това изключение не е налице, защото ответник по делото не е държавно учреждение, а търговско дружество. Ето защо въззивният съд не е имал основание да откаже издаването на изпълнителен лист. Доводът на ответника по частната жалба, че изпълнителният лист не следва да бъде издаван, защото ищецът по делото не е представил доказателства за действащо разрешително за ползване на повърхностен обект, което е неразделна част от решението, е неоснователен, защото такова условие не е поставено в диспозитива на решението. Разрешение № 32460112/14.07.2009г. на МОСВ е представено по делото и на него е основано решението, а въпросът дали то е действащо, не следва да се разглежда в производството по издаване на изпълнителен лист, защото то е относимо към решаващите изводи на съда.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя разпореждането на Софийския градски съд ІІІ-Б въззивен състав от 17.03.2014г. по гр. д.№ 12052/2013г., с което е оставено без уважение искането на [фирма] за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила въззивно решение № 225 от 10.01.2014г. по гр. д.№ 12052/2013г. на Софийски градски съд.

Връща делото на Софийския градски съд за издаване на изпълнителен лист, след което делото да се изпрати отново на ВКС за произнасяне по подадената касационна жалба на [фирма] [населено място], по която е образувано гр. д.№ 6031/2014г. по описа на ВКС, І г. о.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: