Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Н. Р. от [населено място], чрез пълномощника адв. Н. П, против решение № 1006/19.02.2016 г., постановено по адм. дело № 10733/2015 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № Л-1023/21.08.2015 г., издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане” /СП/ - Лозенец. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат съображения, според които съдът неправилно е приел, че жалбоподателката няма право да получи еднократната помощ по чл. 8в от Закон за семейните помощи за деца /ЗСПД/. Касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски за производството.

Ответникът по касационната жалба – директорът на дирекция „Социално подпомагане” – Лозенец, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че към датата на подаване на молбата-декларация молителката е отговаряла на всички законови изисквания по чл. 8а ЗСПД, сред които липсва изискване майката-студентка да е записана в редовна форма на обучение към момента на раждане на детето, а изискването по сега действащия текст на чл. 8в, ал. 3, т. 3 ЗСПД е неприложимо.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е...