Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1763 от 15.03.2016 г., постановено по адм. дело № 1764/2015 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № 2151308452 от 01.08.2014г., в частта, в която е потвърден с решение № 113 от 24.01.2015 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – гр. С. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) и [фирма] е осъдено да заплати на Дирекция „ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 704 лв.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изтъква, че съдът неправилно отказал да приеме реалност на процесните доставки, като за целта не обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност и неправилно преценил доказателствена сила на представените доказателства, като не съобразил заключението на вещото лице по ССЕ. Касаторът счита, че са представени доказателства за последваща реализация, във връзка с част от спорните доставки, която се установява и от заключението на вещото лице по допълнителната ССЕ. Позовава се на практиката на Съда на европейския съюз (СЕС) по делата С-18/13, С-324/11 и по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Счита, че съдът неправилно е потвърдил РА и по отношение на допълнително установените задължения за корпоративен данък, тъй като доставките по фактурите са документално обосновани и е налице плащане. Поради това касаторът моли да бъде отменено решението на АССГ и да се постанови решение, с което РА да се отмени изцяло. Претендира разноски.

Ответникът – директорът на дирекция “ОДОП” гр. С. при ЦУ на НАП,...