Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.160, ал.6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], против решение № 153 от 17.05.2016 г. на Административен съд гр.В. Т, постановено по адм. д. № 24/2016 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № Р-04000514003337-091-001 от 24.06.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр.В. Т, потвърден с решение № 509 от 11.12.2015 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ гр.В. Т.

Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на закона, съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Касаторът поддържа, че констатациите на съда не се подкрепят от събраните доказателства и са довели до погрешен правен извод по приложението на чл.74 ЗДДС. Претендира за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго такова по същество на спора за отмяна на РА. Претендира разноски.

Ответникът директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) гр.В. Т оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорения РА за данъчен период м.10.2014 г. е отказано право на данъчен кредит (ДК) по фактури № 0001004449/16.09.2014 г., № 0001004450/16.09.2014 г. и № 0001004451/17.09.2014 г., издадени от [фирма], в общ размер от 212 640.00 лв. Променен е резултатът за периода от ДДС за възстановяване в размер на 211 601.57 лв. на ДДС за внясане в размер на 1038.45 лв. с припадащи се лихви от 63.56 лв. В резултат на това не е започнала...