Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл.30, ал.2 от Наредба №2 от 24.10.2014г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за посредничество при международно осиновяване и за осъществяване и прекратяване на дейността на акредитационните организации.

Образувано е по жалба на Фондация „[ЮЛ]”, представлявана от председателя М. Б. С. против заповед № ЛС-04-1079/23.06.2016г. на Министъра на правосъдието, с която е отнето издаденото на оспорващия разрешение за посредничество при международно осиновяване с № 132/12.08.2013г. за държавите САЩ, Гърция и Кипър, валидно до 12.08.2018г. Поддържат се доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради издаването й при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – Министър на правосъдието оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Намира постановения административен акт за правилен и законосъобразен и иска отхвърляне на оспорването. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на размера на заплатения адвокатски хонорар от оспорващия съобразно фактическата и правна сложност на делото.

Върховният административен съд - шесто отделение, като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните по реда на чл.168 АПК, чл. 144 АПК вр. с чл. 235, ал.2 от ГПК, приема от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.149, ал.1 от АПК, от активно легитимирано лице, при наличие на правен интерес, срещу акт подлежащ на съдебно обжалване, визиран изрично в нормата на чл.30, ал.2 от Наредба №2 от 24.10.2014г. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Фондация „[ЮЛ]” е регистрирана в Софийски градски съд на основание чл.18 от ЗЮЛНЦ (ЗАКОН ЗЗД ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ) с решение от 20.02.2013г., вписана в Регистъра за юридическите лица с нестопанска цел под № [номер], том. 410, стр.150, по ф. дело № 113/2013г., вписана в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност под № [номер], със седалище и адрес на управление [населено място] /л.259 от делото/. С разрешение № 132/12.08.2013г. на основание чл.10 от Наредба №12/2009г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за посредничество при международно осиновяване и за осъществяване и прекратяване на дейността на акредитираните организации отм. , ДВ, бр.91/04.11.2014г., в сила от 04.11.2014г./ на Фондация „[ЮЛ]”, представлявана от М. Б. С. е разрешено да извършва като акредитирана организация посредничество при международно осиновяване по отношение на следните държави: САЩ, Гърция и Кипър /л.125 от делото/.

Със заповед № ЛС – 04 – 607/25.03.2016г. министърът на правосъдието разпорежда да бъде извършена проверка на дейността на оспорващия, както следва: с дата – 31.03.2016г., предмет – изпълнение на условията по чл.4, компетентностите по чл.19 и задълженията по чл.20 от Наредба №2 от 24.10.2014г., в периода от получаване на разрешение за посредничество № 132/12.08.2013г. до датата на проверката /л.72 от делото/.

Повод за извършване на проверката е установяване изпълнение на дадени задължителни предписания със заповед № ЛС 04-1756/07.12.2015г. на министъра на правосъдието, която като необжалвана е влязла в сила /л.96 от делото/. За констатираните по време на проверката факти и обстоятелства е съставен протокол от 21.04.2016г. /л.56-59 от делото/. Видно от писмо с рег. №16-04-2 /04.05.2016г. от заместник министър на провосъдието /л.53 от делото/ и известие за доставяне, същият е връчен на 11.05.2016г. на г-жа С. /л.54 от делото/. Фондация „[ЮЛ]” е представила становище № 16-04-2/13 от 18.05.2016г. /л.44-52 от делото/.

След обсъждане по реда на чл.27, ал.5 от Наредба №2 от 24.10.2014г. на протокола от 21.04.2016г. за установените факти и обстоятелства при извършена проверка и постъпилото становище от проверяваната организация от 18.05.2016г., Съветът по международно осиновяване на основание чл.115, ал.5 от СК (СЕМЕЕН КОДЕКС) е предложил да бъде отнето разрешението за посредничество при международно осиновяване на Фондация „[ЮЛ]” /л.41-44 от делото/.

Със заповед № ЛС 04-1079/23.06.2016г. министърът на правосъдието приема за основателно предложението на Съвета по международно осиновяване и отнема разрешението за посредничество на оспорващия /л.38 от делото/.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Оспорената заповед е издадена от министъра на правосъдието, който е компетентния орган съгласно чл.115, т.5 във вр. с чл.121, ал.4 във вр. ал.1 от СК (СЕМЕЕН КОДЕКС) /СК/ във вр. чл.30 от Наредба №2 от 24.10.2014г.

Неоснователни са възраженията на оспорващия досежно допуснати съществени нарушения в административното производство предвид съставяне на протокол от 21.04.2016г., след установения в чл.27, ал.4 от Наредба №2 от 24.10.2014г. срок. И след влизането на АПК в сила не е загубила действие съдебната практика, изложена в т. 8 от Постановление № 4 от 22.09.1976 г. по гр. д. № 3/76 г. на Пленума на Върховния съд, според която за административния орган сроковете са инструктивни и с изтичането им не се преклудира възможността да се произнесе по искането, с което е сезиран, като издаденият по-късно акт е действителен и подлежи на обжалване на общо основание.

Настоящият състав намира постановената заповед за издадена при неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта му.

Първият аргумент за отнемане на разрешението е неизпълнение на дадените задължителни предписания със заповед № ЛС 04-1756 от 07.12.2015г. на министъра на правосъдието за осигуряване ефективно присъствие на служител 8 /осем/ часа дневно в офиса за осъществяване дейността по посредничество, включително при условията на заместване.

Не се спори между страните, че към фондацията е назначен технически сътрудник по трудово правоотношение на пълен работен ден – Е. Х. Т. /122-124 от делото/. Предвид горното е изпълнено изискването на чл.4, ал.1, т.5, б”в” и чл.4, ал.3 от Наредба №2 от 24.10.2014г. Допълненото от органа изискане, включително при условията на заместване, представлява дописване на закона, без правно основание. Освен, че фактически са изпълнени изискванията, нарушението на чл.4, ал.1, т.5, б”в” и чл.4, ал.3 от Наредба №2 от 24.10.2014г. не попада в законоустановените изчерпателно изброени хипотези, в които се отнема разрешението за посредничество при международно осиновяване, регламентирани в чл.30 от Наредба №2 от 24.10.2014г.

Не на последно място, посоченото нарушение е и недоказано. Съгласно чл.170, ал.1 АПК доказателствената тежест за установяване съществуването на фактическите основания, посочени в акта, е на административния орган. Видно от събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Р. М. А., които съдът кредитира в цялост като ясни, конкретни и подкрепящи се от съвкупния доказателствен материал, при посещението на 31.03.2016г. в офиса на фондацията последната е посрещнала служителите на министерство на правосъдието. Същият ден техническият сътрудник Т. се е почуствала неразположена, болна и била съпроводена от г-жа С. до дома й. Горното се потвърждава и е обективирано и в съставения протокол от 21.04.2016г. от определените в т.3 от заповед № ЛС-04-607 от 25.03.2016г. длъжностни лица.

Посоченото второ основание за отнемане на разрешителното се изразява в неизпълнение задължение по чл.20, т.15 от Наредба №2 от 24.10.2014г. – при отказ на осиновяващи, да осигурява връщане на документите и материалите за детето. При съхраняването в офиса, за осъществяване на дейността, досие на осиновяваща от САЩ /преписка с вх. №16-00-49/2014г./ е приложено в оригинал удостоверение № 16-00-49/2014г. по чл.17 от Хагската конвенция за защита на деца и сътрудничество в областта на международното осиновяване от 1993г. /Хагската конвенция от 1993г./ за даване ход на процедура по осиновяване в едно с доклади и снимки на децата, на които е направен отказ за осиновяване.

Преписка с вх. №16-00-49/2014г. към момента на извършване на проверката е закрита, тъй като министърът на правосъдието е прекратил производството по нея поради изтичане на разрешенията за осиновяване на осиновяващата. В конкретния случай от невръщането на доклада не са настъпили никакви негативни последици за осиновяваните деца и не е препятствано извършването на тяхното осиновяване. Непосредствено след отказа на осиновителката по преписка №16-00-49/2014г., направен писмено в нотариално заверена форма от 23.05.2014г. /л.295 от делото/, на 11.06.2014г. Съветът по международно осиновяване предприема действия за определяне на друг подходящ осиновяващ и са обсъдени отново докладите за двете деца. Министърът на правовсъдието приема направеното предложение и на 26.06.2014г. подписва удостоверение за даване ход на процедурата по осиновяване на деца по чл.17 от Хагската конвенция от 1993г. Видно от удостоверение изх. №16-00-49/14 от 22.03.2017г. на зам. министър на правосъдието процедурата, без затруднения, е приключила на 27.10.2014г. решение на СГС, Гражданско отделение, 5-ти брачен състав за допускане на пълно осиновяване /л.294 от делото/.

Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че посоченото неизпълнение на чл.20, т.15 от Наредба №2 от 24.10.2014г., по своя характер и същност, не се субсумира в хипотезата на чл. 30, ал.1, т.1 от Наредба №2 от 24.10.2014г. и при неправилно приложение на материалния закон и съответствие с целта му е посочено като основание за отнемане на разрешителното за осъществяване на посредничество при международно осиновяване на акредитираната организация.

Третото основание, въз основа на което се отнема разрешението на оспорващия се изразява в неизпълнение от председателя на фондация „[ЮЛ]” на задължение по чл.20, т.25 от Наредба №2 от 24.10.2014г. за представяне на министъра на правосъдието на доклад за дейността на посредничество на всеки шест месеца. Административният орган приема, че по акредитационна преписка № 16-04-2/13 на организацията в министерство на правосъдието не е представен нито един шест месечен доклад за дейността.

Горното основание, посочено в процесната заповед за отнемане на разрешението за посредничество при международно осиновяване се явява несъставомерно, предвид представения доклад за дейността на акредитираната организацията от 27.01.2015г., което обстоятелство не се оспорва от ответника. Представеният доклад опровергава констатацията на административния орган за липсата на нито един шестмесечен доклад за дейността.

В периода от представения доклад до извършената проверка на 31.03.2016г. не са извършвани други действия, освен заличавания от списъка на кандидат – осиновители и прекратяване на производства по представените молби за осиновяване, входдирани под определени номера с цели преписки с документи, за които министерство на правосъдието е съобщило на организацията, че ги връща, а в случай, че не организацията не получи представените документи – министерство на правосъдието ще ги архивира /л.297-299 от делото/.

При преценката на съвкупния доказателствен материал се установява добросъвестно упражняване правата и задълженията от страна на председателя и работещите към акредитираната организация, в съответствие с изискванията на чл.21 от Наредба №2 от 24.10.2014г. Горното се потвържадава и от представените препоръки от осиновители, работили с фондация „[ЮЛ]” /л.50-52 от делото/.

Условие за законосъобразно отнемане на разрешение за извършване на посредничество при международно осиновяване по чл.30, ал.1, т.1 от Наредба №2 от 24.10.2014г. е наличието към момента на издаване на акта на визираните в хипотезата на цитираната разпоредба предпоставки - доказано неизпълнениие на задължение на чл.20 и чл.21 от същата. От приетите по делото писмени и гласни доказателства не се установяват правно – релевантните факти, на които се е позовал административният орган, и с чието наличие се свързва упражненото право на отнемане на разрешение за извършване на посредничество при международно осиновяване на организацията – жалбоподател, поради което съдът приема, че оспорването е основателно и следва да бъде уважено, а постановеният административен акт – отменен.

Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане от процесуалния представител на оспорващия и на основание чл.143, ал.1 АПК, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат следва да се възстановят от бюджета на органа, издал отменения акт. Съгласно платежно нареждане за внасяне на държавна такса /л.32 от делото/, договор за правна защита и съдействие /л.263 от делото/ и опис на направените по делото разноски /л.312 от делото/, същите са в размер на 1525 лева / хиляда петстотин двадесет и пет лева/.

Ответникът е направил възражение за прекомерност на размера на заплатения адвокатски хонорар от оспорващия съобразно фактическата и правна сложност на делото. Регулиращата правна норма на чл.78, ал.5 ГПК определя, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по – нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл.36 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА). Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия съдебен съвет размер за съответния вид работа. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2, възнаграждението е 500 лева. Предвид горното и с оглед разделяне производството по жалбата в две дела, възражението за прекомерност следва да бъде уважено и размерът на дължимите разноски от ответника следва да бъде редуциран на 775 лева /седемстотин седемдесет и пет лева/.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, пр.2 АПК, Върховният административен съд – шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, по жалба на Фондация „[ЮЛ]”, представлявана от председателя М. Б. С., заповед № ЛС-04-1079/23.06.2016г. на Министъра на правосъдието, с която е отнето разрешение за посредничество при международно осиновяване с № 132/12.08.2013г. за държавите САЩ, Гърция и Кипър, валидно до 12.08.2018г.

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на Фондация „[ЮЛ]”, представлявана от председателя М. Б. С. сума в размер на 775 лева /седемстотин седемдесет и пет лева/ - съдебно – деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.