Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.160, ал.6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) гр. П. срещу решение № 30 от 07.01.2016 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. д. № 591/2015 г., с което е изменен ревизионен акт (РА) № Р-13-1402002-091-01/28.11.2014 г. на НАП гр. П., потвърден с Решение № 126/17.02.2015 г. на директора на дирекция „ОДОП“ гр. П. при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се сочат основания по чл.209, т.3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът претендира съдът да отмени обжалваното решение и да постанови решение, с което да потвърди ревизионния акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстации.

Ответникът – Я. С. Д., в качеството му на [фирма], чрез адв. И. А в подаден отговор взема становище по касационната жалба, че е неоснователна и първоинстанционния съд правилно и законосъобразно е постановил решението си. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 и чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното пред настоящата инстанция решение, Административен съд Пловдив е изменил Ревизионен акт /РА/ № Р-13-1402002-091-01/28.11.2014 г., издаден от Иван К. К. на длъжност началник сектор „Ревизии“ – възложил ревизията и П. К. К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 126/17.02.2015 г. на Директора на дирекция ОДОП - Пловдив, с който е установен допълнителен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 39 116,50 лв и лихви...