Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] в несъстоятелност, чрез синдик Г. Ч., срещу Решение № 414 от 22.01.2016 г. по адм. дело № 7514/2015 г. по описа на Административен съд София - град, I отделение, 10 състав, в отхвърлителната му част.

Касаторът твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По отношение на допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила твърди, че е нарушено правото му на защита, тъй като в писмена молба, с която е посочил, че няма възможност да се яви в съдебно заседание, е поискал да му се даде възможност да даде писмено становище по същество на спора, а такава не му е била дадена. По отношение на противоречието със закона и необосноваността на решението излага, че административният съд не е съобразил обстоятелството, че не може да бъде законосъобразен ревизионен акт, установяващ задължения, които съгласно закона (чл. 739 от ТЗ) са погасени още към момента на неговото издаване. Иска да бъде отменено решението в съответната му част и да се отмени РА. Претендира разноски по делото.

Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП, чрез юрк.. В, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието...