Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. В. Т при ЦУ на НАП срещу Решение № 4 от 26.01.2016 г. по адм. дело № 575/2015 г. по описа на Административен съд В. Т, 2 състав.

Касаторът излага доводи за необоснованост и неправилност на обжалваното решение – отменителни основания по чл.209, т. 3 от АПК. Оспорва извода на първоинстанционния съд за доказаност на предаването от И. Г. на ревизираното лице /РЛ/ П. М. на сумата от 9000 лева и за наличието на начално салдо към 01.01.2013 г. в размер на 8800 лева. Според касационния жалбоподател не е доказано нито предаването на процесната сума под формата на заем през м.12.2012 г., нито възможността на заемателя да разполага с тази сума, за да я предаде на РЛ. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на П. М. срещу РА. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 676,74 лева за двете съдебни инстанции.

Ответната страна – П. А. М., не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл.218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд В. Т /АСВТ/...