Образувано е по касационни жалби на Дирекция „Инспекция по труда” – В. и Е. Б. А., чрез законния си представител В. П. А., от [населено място] против решение № 236 / 08.02.2016 г. по адм. дело № 1423 / 2015 г. на Административен съд – Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 1, ал. 2 във връзка с чл. 405а, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма], [населено място] представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на касационните жалби.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че наличието на трудово правоотношение предполага системно престиране на работна сила за изпълнението на определен вид работа, при определен режим, условия, време, място, заплащане, което не се установява от фактите по делото.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационните жалби за подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за тяхното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК са основателни.
С решение № 236 / 08.02.2016 г. по адм. дело № 1423 / 2015 г. Административен съд – Варна е отменил по жалба на [фирма], [населено място] постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между Б. А. С. и [фирма], [населено място] от 04.05.2015 г., издадено от С. И. П. – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – В..
Административният съд е приел, че оспореният акт е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби – основание за отмяната му по чл. 146, т.4 АПК.
Според съда контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” – В. неточно са приели, че ТД [фирма] е допуснало до работа лицето Б. С. да изпълнява трудови функции по разрушаването на два броя колони на партерен етаж на строителен обект "Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел "В.", без да е сключен с него трудов договор, по трудово правоотношение. Посочил е, че това по същество представлява правен извод, като в мотивите на постановлението не се съдържат констатации за съществените елементи на трудовото правоотношение - предоставяне на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повтаряемост за определен период от време, на определено работно място, при определено работно време, срещу уговорено възнаграждение. Отбелязал е, че липсват данни, че Б. С. е работил в условията на йерархическа подчиненост, при установен трудов ред и трудова дисциплина.
Според административния съд от преценката на събрания доказателствен материал може да се направи извода, че починалото лице Б. С. е бил в трудови правоотношения с фирма [фирма], като е работил при разрушаването на хотел "Мираж" и едва след като работният му ден там е бил на приключване е участвал в извършено разрушаване на част от хотел "В." - 2бр. колони на приземен етаж, тъй като му е било обещано допълнително възнаграждение т. е. такова което е извън получавания доход от [фирма]. Първоинстанционният съд е приел, че в случая липсва един от елементите на трудовото правоотношение - повтаряемост на трудовите функции - лицата са били наети само и единствено да разрушат 2бр. колони от приземният етаж на хотел "В.", но не и да извършват други дейности, свързани с разрушаването на хотела т. е. наети са за точно определен резултат. Тези изводи се подкрепят от събраните гласни доказателства - от свидетелските показания на очевидците Р. Р., М. А. и предимно тези на Й. Р., лицето което е организирало работниците вкл. и починалото лице.
Анализирайки доказателствата по делото, първоинстанционният съд е приел, че починалото лице е приело да извърши еднократно работа по разрушаването на колоните и това е договор за изработка, тъй като се престира краен резултат и има еднократност на плащането. Наличието на злополука при изпълнение на работата не е основание за промяна на характера на отношенията между дружеството и пострадалия работник от облигационни в трудови. Решението е неправилно.
По делото е установено, че с постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 04.05.2015 г. на основание чл. 405а, ал.1 КТ гл. инспектор от Дирекция „Инспекция по труда” - В. е обявил съществуването на трудово правоотношение между работника Б. А. С. и работодател [фирма], [населено място] във връзка с престиране на труд на строителен обект хотел „В.” [населено място], к. к. „Св. Св. К. и Е.”, комплекс „Слънчев ден”, ПИ № 97 с идентификатор 10135.2570.97. В мотивите на постановлението работникът е посочен с името Б. и отчитайки изписания ЕГН съдът приема, че се касае за едно и също лице при наличие на ОФГ в диспозитива на постановлението. Съществуването на трудовото правоотношение е обявено считано от 08.04.2015 г..
На посочената дата е постъпил сигнал в Дирекция „Инспекция по труда” – В. за станала тежка авария на строителен обект – „Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел „В.”, находящ се в [населено място] к. к. „Св. Св. К. и Е.”, комплекс „Слънчев ден”, при която е загинал Б. С. и още трима работници, а един е пострадал без опасност за живота. Разследването на трудовия инцидент е установило наличие на договор между [фирма] и пострадалите лица. Установено е, че на петимата работници е възложено изрязването на две колони, срещу определено възнаграждение, при установени от управителя на търговското дружество условия за безопасност, с инструменти на търговското дружество и конкретно място за извършване на работата. Петимата работници са имали основно трудово правоотношение с ТД [фирма], поради което правоотношението им с [фирма], [населено място] е обявено за допълнителен труд.
Анализът на писмените и гласни доказателства, извършен от първоинстанционния съд е неверен и съдържа множество противоречия. Кредитирани са с доверие обяснения на представители на жалбоподателя, а наред с това автентични писмени и гласни доказателства не са били преценявани в тяхната съвкупност.
Нелогични са твърденията на управителя на жалбоподателя, че е присъствал на събарянето на хотел „В.”, за да наблюдава отдадения от него под наем багер, заедно с обслужвалите го двама работници. Необосновано съдът е кредитирал подобни изявления на представител на страната, без да съобрази фактите, установени чрез показанията на свидетелите Р. Р., М. А. и Й. Р., които установяват поемането на извършването на определена работа от пострадалите работници в полза на ТД [фирма], което е извършвало събарянето на хотел „В.”. Необосновано е игнорирана доказателствената стойност на попълнените от свидетелите на злополуката декларации пред контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” - В., а е кредитиран с доверие договор за наем на багер без достоверна дата. Първоинстанционният съд не е обсъдил приложения на стр. 179 от делото протокол за обект: „Реконструкция и модернизация на съществуващия хотел „В.”, находящ се в /”С. Д”/ к. к. „Св. Св. К. и Е.”, [населено място], съгласно който за безопасността на работниците до разрушаването на хотел „В.” и в обсега му отговорността носи инж. Г. И. Г., собственик и управител на фирма [фирма], [населено място]. Протоколът е подписан на 04.04.2015 г. и носи подписа на управителя на търговското дружество. По нататък в протокола е посочено, че за отцеплението на хотел „В.” до разрушаването му в радиус от 50 метра около него носи отговорност Ю. Н. К., отговорник „Механизация” фирма [фирма], [населено място].
Налице е ясно разграничаване на функциите на подизпълнителите на процесния строителен обект и тези писмени доказателства кореспондират със събраните в хода на процеса гласни доказателства.
Логически несъвместими са изводите за формално присъствие на управителя на [фирма], [населено място] на обект „Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел „В.”, находящ се в [населено място] к. к. „Св. Св. К. и Е.”, комплекс „Слънчев ден” и даваните от него указания и нареждания във връзка с изпълнението на работния процес по предоставената от петимата работници работна сила във връзка със събарянето на колони от приземния етаж на хотела.
Различията между трудовия и гражданския договор се детерминират от техния различен предмет. При трудовия договор се уговаря осъществяването на трудова функция, а с гражданския договор се уговаря определен резултат. Решаващо значение за определяне характера на договора има естеството на упражняваната дейност, но елемента на нейната повторяемост не е обуславящ, както е приел административния съд.
Трудови са отношенията, които се пораждат при предоставяне и използване на отдаваната под наем работна сила от едно физическо лице (работник) на друго лице (работодател). Характерът им на трудови се определя от техния обект – работната сила на работника и нейното използване в процеса на труда. Работникът като страна в трудовото правоотношение престира предимно физически труд. В случая пострадалият Б. С. е престирал единствено своята работна сила. Това той е извършил в определеното от управителя на [фирма], [населено място] работно време (след приключване работата на обект хотел ”Мираж”), от указаните безопасни условия на труд (дадени указания по разпределение на функциите на петимата работници, както и за начина им на действие в случай, че сградата започне да се срутва), договореното възнаграждение от 2000 до 5000 лева, реализирането на трудовата функция с техническо оборудване на работодателя, установено работно място, както и отношения на контрол от страна на дружеството по отношение на извършваната работа.
Настоящият състав приема за доказано, че Б. С. е извършвал трудова дейност – физическа такава, по изпълнение на възложена му от [фирма], [населено място] работа – събаряне на колони, на определено работно място обект хотел „В.” и уговорено възнаграждение. По изложените съображения оспореното постановление по чл. 405а, ал.1 КТ е издадено при наличието на предвидените в закона материалноправни основания и оспорването срещу него следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Достигайки до различни изводи от направените, административният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено.
Съществуващата нормативна уредба не поставя изискване постановлението по чл. 405а, ал. 1 КТ или предписанието по ал. 4 да съдържат всички клаузи на трудовия договор по по чл. 66, ал.1 КТ, поради което не може да се приеме, че трудовото възнаграждение е техен задължителен реквизит (В този смисъл решение № 1767 от 6.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12345/2012 г., VI о., решение № 1772 от 6.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12344/2012 г., VI о. и др.). На работодателя се предписва да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор, което означава, че страните сами следва да договорят условията по чл. 66, ал.1 КТ. Когато между страните не се сключи трудов договор, намира приложение чл. 405а, ал.6 КТ, съгласно която постановлението по ал. 1 замества трудовия договор и той се смята за сключен за неопределено време при 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден. С оглед законовата празнота в хипотезата, когато страните не могат да постигнат съгласие за размера на трудовото възнаграждение, трудовият договор ще следва да се смята за сключен при минималното за страната трудово възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 236 / 08.02.2016 г. по адм. дело № 1423 / 2015 г. на Административен съд – Варна, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на [фирма], [населено място] срещу постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между Б. А. С. и [фирма], [населено място] от 04.05.2015 г., издадено от С. И. П. – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – В.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.