Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Трудово производителна кооперация на инвалидите "Успех" (ТПК "Успех"), със седалище и адрес на управление: [населено място], пл. "В." № 1, представлявана от председателя В. П. Й., чрез процесуален представител – адв. А., против решение № 174 от 29.07.2016 г. по адм. дело № 436/2015 г. по описа на Административен съд (АС) – Х., с което е отхвърлено оспорването срещу Акт за установяване на вземане, данъци и такси (АУВДТ) № [ЕГН]/28.05.2015 г., издаден от П. А. К. – орган по приходите съгласно Заповед № 1940/30.12.2013 г. на кмета на [община] в Дирекция "Местни данъци и такси" ("МДТ") при [община], потвърден с решение № 15/03.08.2015 г. на директора на Дирекция "МДТ" при [община]. С АУВДТ в тежест на ТПК "Успех" са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2014 г. за притежаваните, но недекларирани по реда на чл. 14 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ) недвижими имоти, намиращи се в [населено място], [община], [улица].

По поддържани оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и решаване на спора по същество. Касаторът твърди, че не ползва недвижимите имоти, поради което незаконосъобразно са му определени задължения за ДНИ и ТБО. Акцентира, че въпреки постановените съдебни решения на Харманлийски районен съд, Хасковски окръжен съд и Върховен касационен съд, с които е разрешен спора за собственост по чл. 108 от ЗС (ЗАКОН ЗЗД СОБСТВЕНОСТТА) (ЗС), ТПК "Успех" не се снабдила с нотариален акт за собственост за въпросните недвижими имоти и следователно не е възникнало задължение за подаване на декларация по чл. 14 ЗМДТ. С тези доводи обосновава защитна теза за недължимост на публичните задължения.

Ответникът – директорът на Дирекция "МДТ" при [община], в депозиран писмен отговор, оспорва жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения:

За да отрече основателността на оспорването, с което е бил сезиран, първоинстанционният съд е извел заключение за законосъобразност на АУВДТ, с който за периода от 2011 г. до 2014 г. в тежест на жалбоподателя са установени задължения за ДНИ и ТБО в общ размер на 3 233.91 лв. – главница и лихви, изчислени към 28.05.2015 г., за притежавания от ТПК "Успех" в съсобственост с Петинка К. К. и Хелия К. П. – Б. нежилищен имот, намиращ се в [населено място], [община], [улица], с идентификатор 77181.12.502 по КК на [населено място], с площ от 582 кв. м. застроена площ, ведно с построените в него двуетажна административна сграда от 74 кв. м. застроена площ с идентификатор 77181.12.502.1 и едноетажна сграда от 20 кв. м. с идентификатор 77181.12.502.2 и собствени две едноетажни сгради – сграда със специално предназначение с идентификатор 77181.12.502.3 със застроена площ от 47 кв. м. и сграда със специално предназначение с идентификатор 77181.12.502.4 със застроена площ 78 кв. м.

Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, съгласно представената заповед на кмета на [община] за оправомощаване на издателя на акта – служител на общинската администрация, с правата и задълженията на орган по приходите по смисъла на основание чл. 4, ал. 3 ЗМДТ, в изискуемата форма и при наличие на предпоставките по чл. 107, ал. 3, изр. 3-то ДОПК. Преценил е за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че е в процес на снабдяване с нотариален акт за посочените недвижими имоти и не разполага с титул за собственост, поради което и няма задължение за подаване декларация по чл. 14 ЗМДТ. По аргумент от чл. 297 от ГПК (Г. П. К.) (ГПК), вр. чл. 144 АПК, първоинстанционният съд е зачел формираната сила на присъдено нещо (СПН) на представените с административната преписка съдебни решения на Районен съд - Харманли (решение № 325/30.04.2008 г. по гр. дело № 255/2003 г.), Окръжен съд - Хасково (решение № 96/16.04.2009 г. по гр. дело № 482/2008 г.) и Върховен касационен съд (решение № 787/05.08.2011 г. по гр. дело № 1354/2009 г.). Приел е, че въз основа на тези решения ТПК "Успех" се легитимира като собственик на двете сгради с идентификатори 77181.12.502.3 и 77181.12.502.4, съответно от 47 кв. м. и 78 кв. м., находящи се в поземлен имот (ПИ) идентификатор 77181.12.502 по кадастралната карта (КК) на [населено място], върху който ПИ кооперацията притежава 1/1 ид. ч. от правото на собственост и е съсобственик и на 1/2 ид. ч. от други две сгради, находящи се в същия ПИ – тези с идентификатори 77181.12.502.1 и 77181.12.502.2, съответно с площ от 74 кв. м. и 20 кв. м. При тези фактически изводи, позовавайки се на относимата нормативна уредба в ЗМДТ, първоинстанционният съд е приел, че ТПК "Успех" е задължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ, което след като не е изпълнило задължението си да подаде декларация по чл. 14 ЗМДТ и § 21 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗИД на ЗМДТ (ДВ, бр. 95/2009 г., в сила от 01.01.2010 г.), законосъобразно с АУВДТ са му определени задължения за ДНИ и ТБО за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2014 г. на основание чл. 107, ал. 3, изр. трето ЗМДТ.

Преценката на съда за правилност на определените по размер задължения за ДНИ е обоснована от заключението по приетата и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), изготвена от вещото лице К. Г. Н., която след съответните изчисления е потвърдила изводите на органа по приходите, че ТПК "Успех" дължи ДНИ по периоди, както следва: за 2011 г. - 94.68 лв. (главница) и 36.19 лв. (лихви); за 2012 г. – 94.21 лв. (главница) и 26.24 лв. (лихви); за 2013 г. – 93.75 лв. (главница) и 16.58 лв. (лихви); за 2014 г. – 93.29 лв. (главница) и 7.04 лв. (лихви).

По отношение на задълженията за ТБО съдът е счел за доказано извършването на услугата сметосъбиране и сметоизвозване през посочения период в населеното място. Преценил е, че установените в акта суми са правилно изчислени, като се е позовал на заключението на СИЕ, според което ТПК "Успех" дължи ТБО по периоди, както следва: за 2011 г. – 568.07 лв. (главница) и 217.12 лв. (лихви); за 2012 г. – 565.29 лв. (главница) и 157.49 лв. (лихви); за 2013 г. – 562.51 лв. (главница) и 99.51 лв. (лихви); за 2014 г. – 559.73 лв. (главница) и 42.21 лв. (лихви). С тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата срещу АУВДТ като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Несъстоятелно е бланкетното твърдение на касационния жалбоподател за нарушени съдопроизводствени правила при първоинстанционното разглеждане на делото. Касационната проверка констатира, че при постановяване на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения. Фактите по делото са точно установени и по тях няма спор. Съдът е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно тяхната допустимост и относимост. Формирал е съответни на доказателствения материал изводи по релевираните от страните доводи, обсъдил е фактите от значение за предмета на спора и приложимото към тях право. Решението е постановено след цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 160, ал. 2 ДОПК и при излагане на мотиви, обуславящи постановения от съда правен резултат.

АС - Хасково правилно е установил основните спорни въпроси относно определянето на жалбоподателя като данъчно задължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ и наличието на основание за определяне на задължения за ДНИ и ТБО за недвижимите имоти, предмет на съдебните решения, постановени по предявения от К. П. П. и Д. Х. П. иск за собственост срещу ТПК "Успех". Именно фактическите и правни изводи на съда по тези спорни въпроси са предмет на касационни оплаквания. Касаторът намира тези изводи за незаконосъобразни и необосновани, поради това, че въпреки разрешения гражданскоправен спор ТПК "Успех" не се е снабдила с нотариален акт за собственост и поради това не следва да подава декларация по чл. 14 ЗМДТ, с което обосновава защитна теза за недължимост на установете публични задължения. Възраженията, които се поддържат в настоящото производство са идентични с поддържаните пред първата инстанция и са неоснователни.

Обратно на твърдението на касатора, именно съдебното решение по ревандикационния иск на Хасковския окръжен съд (решение № 96/16.04.2009 г. по гр. дело № 482/2008 г.), оставено в сила с решение № 787/05.08.2011 г. по гр. дело № 1354/2009 г. на ВКС, легитимира ТПК "Успех" като съсобственик, заедно с Петинка К. К. и Хелия К. П. – Б. (наследници на К. П. П. и Д. Х. П.), на 1/2 ид. ч. от ПИ с идентификатор 77181.12.502, целият от 582 кв. м. в [населено място], както и съсобственик на 1/2 и. ч. от находящи се в имота сгради с идентификатори 77181.12.502.1 и 2, и като собственик на другите две сгради, находящи се в имота с идентификатори 77181.12.502.3 и 4 от КК на града. Във връзка с възраженията на касатора следва да се посочи, че съдебните решения по ревандикационния иск се вписват в имотния регистър и представляват титул за собственост. Те имат значението на констативен нотариален акт, поради което противно на твърденията в жалбата не е необходимо нарочното му издаване, макар искането за това да е нормативно разрешено. Поради това ирелевантно е към заплащането на задълженията за ДНИ и ТБО от собственика на имота, признат със съдебното решение, обстоятелството, че касаторът е инициирал процедура за снабдяване с нотариален акт за правото си на собственост.

Неоснователни са доводите за неправилност на обжалваното решение, обосновани от твърдението за нарушение на материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗМДТ данъчно задължени лица за плащане на данък върху недвижим имот са собствениците и ползвателите на облагаеми с този данък недвижими имоти (чл. 11, ал. 1 и 3 ЗМДТ). Установяването по данни с декларация е уредено в чл. 107 ДОПК. Според чл. 107, ал. 3, изречение трето ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ акт може да се издаде и служебно, когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В случая въз основа на постановените съдебни решения Петинка К. К., като един от съсобствениците на ПИ с идентификатор 77181.12.502, е подала декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ с вх. № ДК14000405/21.05.2015 г., като е открита партида № 5504298539005. АУВДТ е издаден след извършена проверка именно по данни от декларацията на съсобственика (Сревн.: чл. 14, ал. 5 ЗМДТ). В хода й е констатирано, че освен недекларирането на съсобствените си имоти, ТПК "Успех", като данъчнозадължено лице по чл. 11, ал. 1 ЗМДТ, не е подала декларация по чл. 14 ЗМДТ за собствените си имоти с идентификатори 77181.12.502.3 и 4, както и не е спазила разпоредбата на § 21 П. З. З. (ДВ., бр. 95/2009 г.), съгласно която за притежаваните нежилищни имоти и за нежилищните имоти, върху които им е учредено ограничено вещно право на ползване, предприятията подават декларации по чл. 14 в срок до 30 юни 2010 г. Задължението на собственика на недвижимия имот да подаде декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ не е поставено под условие, че е уведомен със съобщение от администрацията, както неоснователно се възразява в жалбата. ТПК "Успех" като собственик на имоти с идентификатори 77181.12.502.3 и 4 от КК на [населено място], е носител на задължението за заплащане на ДНИ и ТБО, което законосъобразно е установено с АУВДТ по реда на чл. 107, ал. 3, изр. трето ДОПК, поради липсата на подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ. Възприемането на тезата на касатора би означавало от собственото си противоправно поведение - неизпълнение на вменено със закон административно задължение за деклариране на притежавани недвижими имоти, той да влече изгодни за себе си последици – избягване на плащане на публични задължения, което очевидно не е целта на закона. Ето защо задължения за ДНИ и ТБО са надлежно установени по предвидения за това ред и не е налице претендираното в жалбата нарушение.

Несподелима е защитната теза на касатора за недължимост на установените задължения за ДНИ, която почива на твърдението, че процесните недвижими имоти не се ползват. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ установява общ принцип на облагане на недвижимите имоти. По силата на този принцип с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, ал. 1 ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Дължимостта на данъка не зависи от ползването или неползването на подлежащия на облагане недвижим имот, т. к. ползването не е елемент на фактическия данъчен състав за данък недвижими имоти - А..: чл. 13 ЗМДТ. Изключените от данъчна тежест отделни категории имоти са лимитативно изброени от законодателя в разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 и чл. 24 ЗМДТ. От доказателствата по делото е безспорно установено, че имотът не попада в нито една от тези категории, поради което не са налице основания за освобождаване от заплащането на данъка.

Неоснователно касаторът твърди, че след като имотът не се ползва, не генерира отпадъци и поради това не се дължи ТБО. Съгласно чл. 62 ЗМДТ такса се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗМДТ не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота; т. 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; т. 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Не се събира такса и то само за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за имоти, които няма да се ползват през цялата година и собствениците са подали декларация по образец за това обстоятелство в отделите "Местни данъци и такси" на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" по местонахождение на имота. По делото не са представени доказателства, не се и твърди, че касаторът е подал такава декларация. Този процесуален пропуск не може да бъде заместен или саниран, чрез инкорпорираното с касационната жалба искане за освобождаване от заплащане на ТБО.

Що се отнася до размера на данъчната основа, върху която са определени задълженията, както и относно дължимостта на ТБО с оглед осъществяването на услугите сметосъбиране и сметоизвозване в района, където се намират имотите на касатора, в жалбата не се сочат конкретни отменителни доводи. За проверка изчисляването на данъчната основа, върху която са определени ДНИ и ТБО, съдът в съответствие с чл. 202 ГПК, вр. чл. 144 АПК е обсъдил заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза и законосъобразно го е кредитирал като компетентно и обективно изготвено. Експертизата е установила параметрите на дължимите плащания, съгласно изискванията на разпоредбите на чл. 20 ЗМДТ, Приложение № 2 към ЗМДТ и представените по делото решения на Общински съвет – Х. за определяне на ТБО за 2011, 2012, 2013 и 2014 година. Решаващият съд подробно е обосновал защо приема за доказани престираните от общината услуги по сметосъбиране и сметоизвозване. Доколкото формираните в тази насока изводи не се оспорват в касационната жалба, следва да се отбележи само, че настоящата инстанция изцяло ги споделя и не счита за необходимо да преповтаря.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което решението като правилно, следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 174 от 29.07.2016 г., постановено по адм. дело № 436/2015 г. по описа на Административен съд – Хасково. Решението е окончателно.