Производство по чл.160 ал.6 от ДОПК и чл.208 и сл. от АПК.

К. [] моли да бъде отменено решение № 514/24.03.2016г. по адм. д. № 1102/2015г. на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-20-1401422-091-001/04.03.2015г. на ТД на НАП-Б. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. В молба възразява за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски.

Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция „ОДОП”-Б., редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е представил възражение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл.218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-20-1401422-091-001/04.03.2015г. на ТД на НАП-Б., с който е определен данък върху добавената стойност за внасяне: за 2011г. - 126 462,39лв с лихви, за 2012г. - 20 741,07лв с лихви и за 2013г. – 117 823,14лв с лихви на основание чл. 86 и чл.79, ал.3 от ЗДДС, тъй като не са налице основанията по чл.80, ал.2, т.5 от ЗДДС корекцията да не бъде извършена. В РА е намалена данъчната загуба на дружеството за трите години като не са признатиразходите, произтичащи от бракувани стоки на основание чл.28, ал.2 от ЗКПО, тъй като не са налице условията на чл.28, ал.3, т.2 от ЗКПО.

Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до правилен извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в РА. Обсъдил е възраженията на ревизираното лице, които се повтарят в касационната жалба и е достигнал до обосновани изводи за тяхната неправилност, които се споделят напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Неоснователен е доводът на касатора за неправилно некредитиране заключението на вещото лице от съда. Вещото лице е дало заключение, че към протоколите за брак не са приложени съпътстващи документи и не съдържат данни за основанието да се бракуват стоките – от тях не може да се провери изводът, че се бракуват стоки поради изтекъл срок на годност. Вещото лице е направило справки в които е приело, по предоставени му описи от счетоводството, стоки от кои партиди, доставени по кои фактури са бракувани. По делото не са представени описите, които е ползвало вещото лице при изработване на заключението, поради което на основание чл.202 от ГПК заключението на вещото лице в тази част правилно не е възприето от съда като необосновано. Всички протоколи за брак са съставени на 31.12 от трите ревизирани години. Приложени са на л.244 до л.254 от делото потвърдителни бележки за получени рибни отпадъци от [фирма], за което дружество касаторът поддържа, че извършва екарисажна дейност. Всички потвърдителни бележки са с дати през 2011г. и 2012г. като нито една от тях не е близка до 31.12. на съответната година и не могат да се отнесат към протоколите за бракуване на месо и месни продукти, съставени на 31.12. от всяка от трите години. Обосновано съдът е приел, че не е доказано бракуваните стоки да са бракувани поради изтекъл срок на годност и поради това наличие на основание по чл.80, ал.1, т.5 от ЗДДС да не се извърши корекция на ползвания данъчен кредит при придобиването на стоките по чл.79, ал.3 от ЗДДС. Правилен е изводът на съда, че не са доказани предпоставките на чл.28, ал.3, т.2 от ЗКПО, за да се признаят за данъчни цели разходите за бракувани стоки, след като разпоредбата изисква разходите да са в обичайните размери за съответната дейност, които не са установени от ревизираното лице, а вещото лице е дало заключение, че бракуваните стоки са 62% от закупените през 2011г., 9% - за 2012г. и 79% за 2013г., при обичаен размер при търговия с такъв вид стоки от 2-3%. Брак на стоките в обем многократно надвишаващ обичайните за дейност със стоки от същия вид не може да бъде обоснован с изтекъл срок на годност само с представените протоколи за брак, съдържащи неподкрепена с доказателства констатация, че стоките се бракуват поради изтекъл срок на годност.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Д. за прекомерност на присъденото юрисконсултско възнагражение от административния съд не е основателен. Възнаграждението правилно е определено по чл.161, ал.1 от ДОПК в размер на минималното възнаграждение за един адвокат по Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 514/24.03.2016г. по адм. д. № 1102/2015г. на Бургаския административен съд. Решението не подлежи на обжалване.