Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:А. А. ЧЛЕНОВЕ:С. В. Б. М. при секретар С. И. и с участието на прокурора Милена Беремскаизслуша докладваното от председателяА. А. по адм. дело № 3831/2021
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационни жалби на М. Б. и Хелио - тур - с АД, гр. София, чрез процесуалните си представители, против решение № 1731 от 11.12.2020 г., постановено по адм. дело № 775/2020 г. по описа на Административен съд - Бургас. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Претендира се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед.
Ответникът - кметът на община Созопол чрез адв. Б. като процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Ответниците – И. И., В. В. и Р. Я. не вземат становище по касационните жалби.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, второ отделение, приема касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество са неоснователни.
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Хелио – тур - с АД срещу заповед № 8-Z-477/11.04.2018 г., издадена от кмета на община Созопол, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено на дружеството да премахне незаконен строеж: Площадкови ВиК и ел. мрежи, находящи се в имоти - частна собственост с идентификатори 67800.34.21, 67800.34.22 и 67800.34.23, м. „С. М. , землище на гр. Созопол.
За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, без съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Изложени са съображения за наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 31 ДР ЗУТ, изпълнен без строителни книжа. Обоснован е извод, че съоръженията не отговарят на изискванията за търпимост по § 16, ал. 1 ПЗР ЗУТ и § 127, ал. 1 ЗИД ПРЗ ЗУТ предвид липсата на подробен устройствен план за имота или застроително решение с точни граници на къмпинга, в територията на който попада, както вида и начина на застрояване в него, поради което строежът подлежи на премахване. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 226 АПК, след като с решение № 4142 от 13.04.2020 г. по адм. дело № 6137/2019 г. на Върховния административен съд е отменено предходно решение № 308 от 21.02.2019 г. по адм. дело № 1138/2018 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав при съобразяване със задължителните указания, дадени в него. В отменителното решение на касационната инстанция е прието, че е допуснато нарушение на служебното начало по чл. 168, ал. 1 АПК, като от съда не е извършена проверка на законосъобразността на оспорената заповед на всички основания, визирани в чл. 146 АПК. Дадени са указания за назначаване на съдебно - техническа експертиза и за събиране на доказателства относно времето на извършване на строежа, неговия собственик, основанието за премахването му по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и изследване на търпимостта на същия.
При повторното разглеждане на делото всички относими за спора факти са установени след подробен анализ на събраните по делото доказателства, включително приетите заключения на основна и допълнителна съдебно-техническата експертиза, допусната в изпълнение на дадените от касационната инстанция указания. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи.
По делото е установено, че описаният в оспорената заповед обект безспорно попада в дефиницията за строеж по смисъла на § 5, т. 31 във вр. с т. 38 ДР ЗУТ. Същият представлява Площадкови ВиК и ел. мрежи, които са част от техническата инфраструктура на къмпинг Златна рибка, изпълнен върху земя - земеделска и гора. По отношение на терена са проведени мероприятия за промяна на предназначението му, като не се установява процедурата да е завършена. Строежът се намира в имоти – горски фонд, които и към настоящия момент попадат в територия за лесодобив и дърводобив. Правилни и съобразени с доказателствата по делото са изводите на съда, че дружеството - касатор по настоящето дело е собственик на строежа предвид АДС № 197/06.08.1986 г., в който е отразено, че обектите, представляващи къмпинг „Златна рибка“ са внесени в капитала на “Хелио-тур-с“ АД и го обслужват.
Според чл. 64, ал. 4 ЗУТ проектирането и строителството на обектите на техническата инфраструктура се извършват по общия ред, определен в този закон. В случая строежът е изпълнен без необходимото разрешение за строеж в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ, поради което се явява незаконен. Налице е правното основание на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за издаване на заповед за премахването му. Правилно съдът приема, че не са осъществени предпоставките за определянето на същия за търпим в хипотезата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ с оглед установения период на изпълнение на строителството (1972-1985 г.). Предвид данните за извършването му в имоти - горска територия, чието предназначение не е променено и при липса на подробен устройствен план, подробен градоустройствен план или застроително решение, изводът, че строежът не е търпим е законосъобразен и обоснован.
Неоснователни са възраженията за наличие на доказателства относно промяната на предназначението на терена за курортни цели, както и за наличие на строителни книжа за процесния обект, основани на съгласувателно писмо № 36-03-149/07.08.1985 г. на Министерство на горите и горската промишленост. Видно от съдържанието му съгласуването се отнася единствено за строителство на водопровод до къмпинг “Златна рибка“ и не се отнася за изградените в последствие разширения, обслужващи съоръженията в самия къмпинг. В тази връзка законосъобразен е изводът на съда, че дори да се приеме наличието на съгласуване за процесния строеж, то процедурата не е изпълнена в пълен обем в нарушение на чл. 122, ал. 5 ППЗТСУ (отм., в относимата редакция). Цитираната разпоредба предвижда строежи за нуждите на обществено организирания отдих в извънселищните територии да се извършват въз основа на застроителни решения, съгласувани с Министерството на строителството и селищното устройство, Българската асоциация за туризъм и отдих, Министерство на горите и горската промишленост и Комитета за опазване на природната среда по предложение на изпълнителния комитет на окръжния (общинския) народен съвет, след заключение на съвета за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура в пълен или намален състав, като решенията на органите на Министерството на строителството и селищното устройство на тези въпроси са задължителни. В случая не са изпълнени кумулативно предвидените съгласувания с останалите органи, предвидени в разпоредбата. Отделно от това настоящата инстанция споделя изводите на съда за липса на разрешение от горското стопанство за изграждане на строежа предвид разпоредбата на чл. 26 от Закона за горите (отм., бр. 125 от 29.12.1997 г.) поради безспорно установеното попадане на строежа в имоти - горски фонд.
Неоснователни се явяват и изложените от касаторите доводи, че към периода на изграждане на къмпинга не се изисква издаването на разрешение за строеж, когато строителството се извършва от държавна организация съгласно тогава действащата Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.). Глава тринадесета от посочения подзаконов нормативен акт определя реда за изграждане и устройство в извънселищни територии. В относимата към периода на строителството редакция на чл. 168 от наредбата е предвидено, че извън строителните граници на селищата (в извънселищна територия) могат да се извършват строежи на учреждения, стопански и обществени организации за задоволяване на специфичните нужди на народното стопанство, като в това число попадат почивни и туристически домове и станции, хотели, мотели и ресторанти, специализирани, лечебно-профилактични и санаторно-курортни заведения, които се изграждат при спазване разпоредбите на ЗТСУ, правилника за прилагането му и Правилата и нормативите за изграждане на населените места. В тази връзка нормата на чл. 108 ППЗТСУ (отм.) предвижда, че извън строителните граници на населените места могат да се извършват строежи на учреждения, стопански и обществени организации за задоволяване на специфичните нужди на народното стопанство съгласно строителните правила, норми и нормативи. Във втората алинея на същата разпоредба е посочено, че строежите се разрешават въз основа на застроително решение съобразно съответните териториалноустройствени планове и действащите разпоредби по проектирането и строителство. Т. е. при всички положения се е предвиждало издаване на разрешение за строеж по предвидения в нормата ред. Дори и да се приеме, че предвид спецификата на разпоредените за премахване ВиК мрежи е приложима разпоредбата на чл. 153, ал. 2 ППЗТСУ (отм.), то в случая не се установява строителството на водопровод до къмпинг Златна рибка да е изграден съобразно утвърдени проекти в съответствие със застроителните и регулационни планове и техническите планове за вертикално планиране. По отношение на имотите, в които е реализирано строителството няма одобрени териториалноустройствени планове по ЗТСУ, както и подробни устройствени планове по ЗУТ. За да е търпим един строеж в хипотезата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, то следва да са налице кумулативно предвидените в нормата предпоставки, а именно: да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му. Липсата на първата предпоставка изключва търпимостта на процесния строеж. Същият не е допустим и съгласно сега действащия ЗУТ. Обстоятелството, че процесните имоти се намират в територия, предвидена по ОУП на гр. Созопол за курорт не е достатъчно да се приеме, че разпореденият за премахване строеж е търпим. Промяната на предназначението на поземлени имоти в горските територии, попадащи в зона А и в зона Б съгласно чл. 17 ЗУЧК е обусловена и от наличиено на одобрен по реда на ЗУТ подробен устройствен план, какъвто в случая липсва.
Предвид изложеното изводът на съда за законосъобразност на оспорената заповед е правилен и обоснован. Ето защо, като отхвърля жалбата на Хелио - тур - с АД съдът постановява решението си в съответствие с относимите материалноправни разпоредби, поради което следва бъде оставено в сила.
При този изход на делото и с оглед своевременно заявената претенция от ответника – кмета на община Созопол за присъждане на разноски за настоящата инстанция, касационните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят такива в размер на 1080 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съгласно представените договор за правна защита и съдействие от 20.01.2021 г. и списък по чл. 80 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1731 от 11.12.2020 г., постановено по адм. дело № 775/2020 г. по описа на Административен съд - Бургас.
ОСЪЖДА М. Б. и Хелио - тур - с АД, ЕИК[ЕИК] да заплатят на община Созопол направените разноски в размер на 1080 (хиляда и осемдесет) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Анелия Ананиева
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Славина Владова
/п/ Бранимира Митушева