№ 664

С., 07.08. 2017 година

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр. д. № 1632 по

описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е касационна жалба от Д. С. Д. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. Х. Г., срещу въззивно решение № 9260 от 21.12.2016 г. по в. гр. д. № 11604/2016 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав, с което като е потвърдено решението от 05.04.2016 г. по гр. дело № 57855/2014 г. на Софийски районен съд, І ГО, 26 с-в, са отхвърлени исковете на Д. С. Д. срещу И. С. С. от [населено място] и [фирма] [населено място], с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 286 ЗЗД, вр. с чл. 51 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 7 500 евро, дължима главница по договор от 16.03.2011 г. и сумата от 2 250 евро, лихва за забава, за периода от 24.10.2011 г. – 24.10.2014 г., като неоснователни. Релевират се касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика са разрешени правни въпроси от материално и процесуално естество от значение за изхода на делото, както следва – трябва ли при преценката на еквивалентност на престациите по двустранен договор, съответно за накърняване на добрите нрави, съдът да установи действителната обща воля на страните, като вземе предвид всички уговорки на договора и неговата цел; нееквивалентността на насрещните престации по договор равносилна ли е на липса на престация и...