О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3787

гр. София, 23.07.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

Разгледа докладваното от съдия С. Н. гр. дело № 1481/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от С. Г. Б. и А. Б. Б. – Ф., подадена чрез пълномощника им адв. М. Т. от АК – Бургас, срещу въззивно решение № 256/15.11.2023 г. по в. гр. д. № 329/2023 г. на ОС – Сливен.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Молят въззивното решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане, евентуално да се отхвърли иска. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличие на основание за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК.

Насрещните страни Б. Б. Б. и С. Б. Б. с писмен отговор чрез пълномощник адв. П. З. от САК, оспорват касационната жалба. Претендират разноски.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

С обжалваното въззивно решение са потвърдени решение № 260072/19.05.2022 г. по гр. д. № 2103/2020 г. на Районен съд-Бургас и решение по чл.247 ГПК с № 260092/19.07.2022г. по същото дело, в обжалваната пред въззивния съд част, с която е уважен предявения иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, като е прието, че е накърнена запазената част на ищците и е възстановена същата, като е намалено с по 93 370.62/658 700 ид. части дарение на 4/5 ид. части от правото на собственост върху 1/2 ид. ч от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ 307 кв. м., ведно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****; с адрес: [населено място], район Л., [улица], ет. 2, находящ се в сграда № 1, и със съответните ид. ч. на сградата, материализирано дарението в нотариален акт № 131, том I, рег. № 1304, д. № 116 от 23.12.2014 г. на нотариус Е. Е., per. № 052, с район на действие PC - София, извършено от наследодателя Б. А. Б. в полза на А. Б. Б. -Ф., както и в частта, с която посоченият по-горе недвижим имот ид. част от земя с етаж от къща, е допуснат до делба между съсобствениците и при квоти: 93 370,62/658 700 ид. ч. за Б. Б. Б. и С. Б. Б., и 471 958.76/658 700 ид. ч. А. Б. Б. – Ф. .

Решението на първостепенния съд, в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба между същите страни, но на друго съсобствено имущество, а именно : на 125.85/353.60 ид. части от дворно място с площ от 353.60кв. м., находящо се в [населено място], представляващо парцел *, в кв.83 по плана на [населено място], заедно с първи етаж от масивна двуетажна жилищна сграда и избено помещение изградена в описания парцел, обективирани в нотариален акт № 189/14.09.1976г. на нотариус при РС - Бургас, при квоти - по 1/4 за всеки от съделителите, и на лек автомобил марка О., модел М., [рег. номер на МПС] рама №*, цвят – жълт металик, при с квоти: 5/8 за С. Г. Б. и по 1/8 ид. ч. за Б. Б. Б., С. Б. Б. и А. Б. Б. – Ф., е влязло в законна сила като необжалвано, и не е било предмет на въззивна проверка.

Въззивният съд е приел, че в обжалваната част първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество на спора е споделил изложените в първоинстационното решение мотиви, към които е и препратил на основание чл. 272 ГПК, като е изложил и собствени мотиви по оплакванията с въззивната жалба на ответниците в производството С. Г. Б. и А. Б. Б. – Ф.. Счетени са за неоснователни релевираните възражения на въззивниците, че първостепенният съд в нарушение на материалния закон е определил размерите на запазената и разполагаема част, че е допуснал нарушение на чл.36 от ЗН и че неправилно не е включил в делбената маса дарените от наследодателя пари.

Прието е за безспорно, че страните са наследници по закон на Б. А. Б., починал на 09.04.2020г. в [населено място], като въззиваемите са негови деца от предходен брак, а въззивницата А. Б. Б.-Ф. е дъщеря от последващ (втори) брак с въззивницата С. Г. Б. - преживяла съпруга. Относно масата на наследството по чл.31 ЗН е посочено, че чистият актив на наследодателя е на стойност 393 905.05 лева, и липсват задължения. Към този актив се прибавя стойността на дарените от наследодателя на дъщеря му А. Б. 4/5 ид. ч. от 1/2 ид. част от поземления имот в [населено място], район Л., [улица], с идентификатор ***, ведно със самостоятелен обект в сграда в същия имот с идентификатор ****, предназначение : Жилище, апартамент, с площ 89.80кв. м. и прилежащите към него избено помещение от 10 кв. м., таванско помещение от 25кв. м. и съответните идеални части от общите части на сградата, или сумата 526 960 лева / съответна на 4/5 от пазарната стойност на обекта към откриване на наследството от 658 700 лева/.

Преценено е, че предвид призованите към наследяване преживяла съпруга и три деца, то съгласно ЗН разполагаемата част на наследодателя е равна на 1/6 от наследството, а запазената част от наследството е в размер на 5/6 общо за всички наследници, или по 5/24 за всеки от тях. От актива на наследството в размер на 393 905,05 лева, е определена стойността на имуществото, което ще получи всеки от ищците съобразно квотата си в наследяването 1/4, или *** лева. Съпоставена е тази стойност със стойността на запазената част, която в случая е 5/24 за всеки от наследниците от наследствената маса - *** лева, или *** лв. и е прието, че имуществото, което се получава от чистия актив, е на по-ниска стойност от размера на запазената част, поради което е налице превишение, т. е. запазената част на всеки от ищците е накърнена с 93370.62 лв.

Посочено е, че в конкретния случай не всички от наследниците с право на запазена част са страни по иска по чл. 30 ЗН, т. е. не всички са упражнили правото си на възстановяване на запазена част, както и че когато предмет на завета или дарението е идеална част от недвижим имот, възстановяването на запазена част се извършва чрез отделяне на идеална част от имота, съответна на стойността на накърнението на запазената част на наследника, поискал възстановяването, чрез съотнасянето на съответстващата й част от стойността на имота към цялата му стойност. Така въззивният съд е приел, че искът по чл. 30, ал. 1 ЗН следва да бъде уважен и процесното дарение да се намали с 93 370.62/658 700 ид. ч., които са необходими за допълване на запазената част на всеки от двамата ищци от наследството на Б. А. Б., като изслушаната във въззивното производство допълнителна съдебно – техническа експертиза е посочено да не влияе върху горния извод, че е накърнена запазената част на част от наследниците, и релевираното от въззивниците оплакване, че в нарушение на материалния закон първостепенния съд е определил размерите на запазената и разполагаема част, е прието за неоснователно. Също така е прието, че не е доказано наследодателят да е дарявал парични суми на ищците, в която насока изцяло са споделени развитите доводи в първоинстанционното решение. И оплакването за неправилно приложение на чл.36 ЗН е прието за неоснователно, като са изложени разсъждения за различните начини на възстановяване на запазената част според чл.30-36 ЗН, при уважаване на конститутивния иск по чл.30 ЗН.

С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят две групи въпроси, по които се твърди, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, както и че въпросите са такива от значение за развитие на правото и за правилното прилагане на закона, така : Първа група : 1) В случаите на основанията на чл. 22, ал.1 от ГПК и производството е преместено за разглеждане от друг съдебен състав в различен район на действие, съдебният състав разглеждащ делото и който ще реши въпросът по същество следва ли да започне процесът от начало и следва ли допуснатите от предходният съд доказателства и доказателствени искания да бъдат проверени и обсъдени отново?; 2) Съдебният състав разглеждащ делото по същество следва ли да приеме допуснатата, изготвена и депозирана експертиза, която е представена по делото в производство, което е прекратено? - твърди се противоречие с Решение № 66/12.03.2015 г. по гр. д. № 5839/2014 г. на ІV г. о. на ВКС; Решение № 141/31.05.2011 г. по гр. д. №1469/2009 г. на ІV г. о. на ВКС; Решение № 65/12.03.2018 г. по гр. д. №2589/2017 г. на ІV г. о. на ВКС.

Втора група: 1) Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност?; 2) Всички представени по делото доказателства ли следва да бъдат обсъдени и по отношение на всички ли съдът следва да се произнесе относно тяхната допустимост и доказателствена стойност? - твърди се противоречие с Решение № 22/02.07.2019 г. по т. д. № 587/2018 г. на I т. о., Решение № 18/09.03.2018 год. по гр. д. № 1512/2017 год. на І т. о., Решение № 18/23.03.2021 г. по гр. д. № 1512/2017 г. на II г. о., Решение № 22/09.03.2021 г. по гр. д. № 1857/2020 г. на II г. о.

Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, общо основание за допускане на касационното обжалване съставлява конкретно формулиран правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Кумулативно с формулиране на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, касаторът следва да обоснове и някой от кумулативно изискуемите специфични предпоставки за селекция по чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК.

Касационното производство не следва да бъде допуснато по въпросите от първата група, в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото сочената от касаторите съдебна практика на ВКС във връзка с тях се явява неотносима. Нито едно от посочените три решения на ВКС не разглежда случай, при който е имало отвод на съдебен състав по делото /чл.22 ГПК/, нито случай на прекратяване на делото. С Решение № 66/12.03.2015 год. по гр. д. № 5839/2014 год. на ІV г. о. на ВКС е даден отговор на въпрос за възможността съдът да основе решението си на доказателства, събрани в друго производство, като е прието, в съответствие и с други цитирани решения на ВКС, че не се допуска гражданския съд да основе решението си на доказателства, събрани в досъдебно производство, наказателно производство или друго гражданско дело, т. е. тази практика на ВКС има предвид доказателства, събрани в друг съдебен спор, с друг предмет /друго производстгво/, и няма предвид случай, при който се касае за едно и също дело, какъвто е настоящият. Независимо от образуването му под нов номер и разглеждането му от друг въззивен състав, определен по реда на чл.23, ал.3 ГПК, производството по настоящия спор е едно гражданско дело с предмет, очертан от исковата молба, по която е образувано първоначално пред РС-Бургас и възраженията на ответниците с отговорите по нея по чл.131 ГПК. Не е налице прекратяване на делото/производството/ по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК при изпращането на делото на АС-Бургас по реда на чл.23, ал.3 ГПК за определяне на друг окръжен съд, който да разгледа делото. В настоящия случай съдебният състав, постановил обжалваното въззивно решение, е същият, който е участвал при неговото разглеждане в последното открито съдебно заседание и при изслушване на устните състезания, поради което не е налице противоречие с Решение № 141/31.05.2011 г. по гр. д. №1469/2009 г. на ІV г. о. на ВКС. Третото посочено от касаторите по тези въпроси решения няма отношения към тях - то касае задълженията на въззивния съд като такъв по същество на спора.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите от втората група. Въззивният съд е изложил мотиви по правнорелевантните факти в предмета на въззивния спор, произнесъл се е по доводите и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК, поради което не е процедирал в нарушение на чл.12, чл.235 и чл.236 ГПК и съдебната практика на ВКС по приложението им, вкл. и посочената от касаторите. Според установената практика на ВКС не всяко оспорване на представеното заключение води до възлагането на допълнително или повторно заключение, а само тогава, когато съдът по възражение на страна или служебно констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение. В случая във въззивното производство искането на въззивниците-сега касатори, за допълнителна експретиза за оценка на имота в [населено място], е било уважено, като приетото допълнително заключение е счетено от въззивния съд да не влияе върху установената цена на този имот с експертизата в първоинстанционното производство, по чиято именно цена съдът е направил своите изчисления за размера на накърняване запазената част на ищците, т. е. направена е по същество дължимата от съда преценка по чл.202 ГПК на първоначалното заключение. Касаторите правят оплакване относно невключването в масата на наследството на дарени парични суми от наследодателя поради необсъждане на събраните в тази насока доказателства, но както с касационната жалба и изложението към нея, така и с въззивната им жалба, това оплакване е заявено общо и не е обосновано - не е посочено кои доказателства не са били обсъдени, поради което обемът на въззивната преценка по чл.269, изр. второ ГПК не е налагал излагане от въззивния съд на конкретни мотиви по доказателства в тази връзка извън направеното препращане към подробните мотиви на първоинстанционния съд по този довод, съответно и касационната инстанция не може да направи преценка за допускане касационното обжалване по това оплакване по смисъла на чл.288 ГПК. Несъгласието на касаторите с фактическите и правни заключения на съда не е основание за допускане на касационно обжалване.

С изложението се сочи бланкетно, че всички поставени въпроси са такива от значение за развитие на правото и за правилното прилагане на закона, но не е обосновано значението на поставените въпроси в контекста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е невъзможно едновременно наличие на хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по едни и същи въпроси. Когато се твърди основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване, според изложеното в т. 4 от ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът трябва да обоснове, кумулативно с посочването на относим правен въпрос, и наличието на неправилна или несъобразена с промените в законодателството съдебна практика, да изложи доводи в какво се изразява нейната неправилност или защо трябва да бъде изменена в поддържана от него насока. При липса на съдебна практика по поставения въпрос касаторът трябва да изложи в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване иска. Посочването, че въпросите са такива от значение за развитие на правото и за точното прилагане на закона, и че липсва практика на ВКС, не е достатъчна обосновка на тази специфична предпоставка. Развитите с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК доводи са оплаквания за неправилност и не могат да бъдат предмет на проверка в настоящето производство по чл.288 ГПК, в което съдът проверява само предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.

При извършената проверка за наличие на основанията по чл.280, ал.2 ГПК - която касационният съд прави служебно, дори и да няма такова оплакване от касатора, съгласно разясненията по посоченото ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, не се установяват белези, които да повдигат съмнение за нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на решението. По въпроса за начина на възстановяване на запазената част на наследник, накърнена с безвъзмездни разпореждания на наследодателя, практиката на ВКС по приложението на ЗН приема, че решаването му изисква конкретните изчисления и преценка дали наследникът може да получи от останалия в наследството на наследодателя чист актив имущество, на каква стойност е то и дали съответства на стойността на запазената му част, и ако не - как да бъде възстановена тази запазена част на наследника-ищец. Съдът е длъжен да формира крайния си извод с оглед всички установени по делото и имащи значение за начина на възстановяване факти, искът по чл. 30, ал. 1 ЗН е един, като в разпоредбите на чл. 32-36 ЗН са дадени правила за начина на уважаването му при различните хипотези, които биха могли да възникнат с оглед обстоятелствата по различните дела. Ако някой от наследниците с право на запазена част, участващ в производството, не е поискал възстановяването и заветникът или надареният не е поискал или не са налице условията да задържи имота, както и когато по делото не участва наследник със запазена част, или когато предмет на завета или дарението е идеална част от недвижим имот, възстановяването се извършва чрез отделяне на част от имота, съответна на стойността на накърнението на запазената част на наследника или наследниците, поискали възстановяването, и тогава не намират приложение разпоредбите чл.36, ал.1 и ал.2 ЗН за връщане на подареното изцяло в наследството или за задържане на подареното изцяло от надарения, при съответно възмездяване със стойността на разполагаемата или запазената част в пари (решение № 93/15.07.2015 г. по гр. д. № 138/2015 г. на ВКС, ІІ г. о.). Въззивният съд в случая е спазил този алгоритъм, и при съобразяване, че не всички наследници с право на запазена част са поискали нейното възстановяване и че е дарена идеална част, изводът му за намаляване на дарението с ид. част не сочи на превратно прилагане на материалния закон.

Предвид изхода на производството, касаторите дължат на насрещните страни разноски в размер по 600 лв. на всеки /общо 1200 лв./ за адвокатско възнаграждение, заплащането в брой на които е удостоверено с представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 256/15.11.2023 г. по в. гр. д. № 329/2023 г. на ОС - Сливен.

ОСЪЖДА А. Б. Б. – Ф. с ЕГН [ЕГН] и С. Г. Б. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на Б. Б. Б. с ЕГН [ЕГН] сумата 600 лв. и на С. Б. Б. с ЕГН [ЕГН] сумата 600 лв. за разноски в касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: