О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 2347София, 23.07.2025 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. ч. т. д. № 1300/2025

година

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Застрахователна компания „Л. И. АД срещу определение № 1191 от 30.04.2025 г. по в. ч. гр. д. № 456/2025 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 98 от 10.01.2025 г. по т. д. № 1915/2023 г. на Софийски градски съд и дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати на ЗЕАД „Б. В. И. Груп“ разноски по делото в размер на сумата 3 840 лв., с ДДС.

Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно. Твърди, че присъденото в полза на ищцовото дружество адвокатско възнаграждение е прекомерно поради несъответствието му с извършената от процесуалния представител работа, както и с фактическата и правната сложност на делото, като се позовава на решение от 25.01.2024 г. по дело C - 438/22 на СЕС. Изразява становище, че макар страните по договор за правна защита и съдействие да могат свободно да договарят размера на възнаграждението, то не бива да се допуска прекомерна тежест спрямо лицето, което следва да понесе разноските.

Като обосноваващи допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. В конкретния случай уредбата на НМРАВ следва ли легитимни цели, прилагането от съда ще доведе ли до пряко нарушение на чл. 101 ДФЕС и ще доведе ли до необосновано висока тежест за ответника, която е несъразмерна с фактическата и правна сложност на делото и неговия защитаван материален интерес; 2. Въз основа на какви доказателства се преценяват съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, които подлежат на присъждане“.

По отношение на така поставените въпроси се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК с твърдението, че са решени в противоречие с практиката на Върховен касационен съд – определение № 3118 от 20.06.2024г. по гр. д. № 3461/2023г., определение № 1810 от 01.07.2024г. по ч. т. д. № 2046/2023г., определение № 1690 от 20.06.2024г. по ч. т. д. № 1097/2024г., определение № 3314 от 27.06.2024г. по гр. д. № 3581/2023г., определение № 3214 от 24.06.2024г. по гр. д. № 858/2024г., определение № 3211 от 24.06.2024г. по гр. д. №824/2024г., а също и в противоречие с решение от 25.01.2024 г. С- 438/22 на СЕС.

Ответникът по частната касационна жалба – ЗЕАД „Б. В. И. Груп“, [населено място] – оспорва същата и моли за недопускането до разглеждане по съображения в писмен отговор от 23.06.2025 г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да отмени постановеното от Софийски градски съд определение № 98 от 10.01.2025 г., с което е оставена без уважение молбата на ищеца ЗЕАД „Б. В. И. Груп“ с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските чрез присъждане на пълния претендиран размер на адвокатското възнаграждение, въззивният съд се е позовал на константната съдебна практика, основана на задължителното тълкуване на чл. 101, пар. 2 ДФЕС в решение от 25.10.2024г. по дело C-438/2022г. на Съда на Европейския съюз, според която, при разпределение на отговорността за разноски съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет, а преценката следва да се извърши въз основа на фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес и извършените от процесуалния представител действия. Съобразно тези критерии и с оглед размерите на възнагражденията в Наредбата, служещи за ориентир, въззивният съд е преценил, че в полза на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер 3 840 лв., с ДДС.

Настоящият съдебен състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставените от частния касатор въпроси не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационно обжалване.

Съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Първият въпрос, по начина, по който е зададен, е предпоставен от извършването на проверка на фактите по делото, каквото произнасяне касационната инстанция дължи едва при разглеждането по същество на частната касационна жалба, но не и в производството по допускане на касационния контрол. Вторият въпрос е поставен теоретично, а не във връзка с конкретната хипотеза. Освен това, въпросът за доказателствата, въз основа на които се преценяват съдебните разноски, не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция, поради което и не би могъл да бъде от значение за постановеното определение.

Дори да се приеме, че поставените въпроси отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, същите не могат да обосноват допускане на касационното обжалване, тъй като не са налице поддържаните по отношение на тях основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт, при произнасянето си Софийски апелативен съд е съобразил задължителните за националните юрисдикции разяснения по тълкуване и прилагане на съюзното право, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C - 438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС и формираната въз основа него практика на Върховен касационен съд. Позовавайки се на същото, въззивният съд е приел, че не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1/2004 г., а е определил адвокатското възнаграждение с оглед предмета на делото, проведените съдебни заседания и участието на процесуалния представител на ищеца в тях, в какъвто смисъл именно са и посочените от частния касатор актове на Върховен касационен съд.

Поради изложените съображения въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1191 от 30.04.2025 г. по в. ч. гр. д. № 456/2025 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: