Образувано е по касационна жалба на „Ей и ЕС – ЗС М. И. I”гр. Г. против
решение № 6154/16.11.2012г. по адм. дело №10276/2011г. на Административен съд София - град /АССГ/.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. По подробно развити съображения в подкрепа на касационните основания - в жалбата и в пледоарията по съществото на спора на процесуалния представител адв.. Х., касаторът моли решението да бъде отменено и по същество да се уважи искането на дружеството за възстановяване на недължимо платен акциз в размер на 462 194,07лв. Претендира се и присъждане на разноските по делото.
Ответникът по касационната жалба – Директор на А. М., чрез процесуалния представител юрск. Симеонова, излага доводи за правилност на обжалваното решение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК
и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК
, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК , а по същество за неоснователна.
Предмет на обжалване пред АС е било решение №1322/10.08.2011г. на Началника на М. П., потвърдено мълчаливо, а впоследствие и изрично с решение №798/08.11.2011г. на Директора на Агенция „Митници”. С решение №1322 е отказано изцяло възстановяване на недължимо платен акциз в размер на 462 194,07лв. по искане вх.№ЗАДС-2363/11.07.2011г. на М. П., направено от дружеството –касатор.
За да отхвърли жалбата на дружеството съдът е приел, че при издаване на обжалваното пред него решение не са допуснати нарушения на процесуалните правила, актът е мотивиран, издаден от компетентен орган и в надлежната форма. По съществото на спора съдът е възприел за законосъобразни и обосновани мотивите на административния орган за постановяване на отказа за възстановяване на недължимо платен акциз. Като е доразвил изложените съображения в обжалваното пред него решение и като е отговорил на оплакванията на жалбоподателя, съдът е приел на първо място, че от фактическа страна делото е изяснено и между страните не е налице спор по фактите. Приел е относно релевантните за спора обстоятелства, че заявителят на искането от 11.07.2011г. е ружество, което е лицензирано за производство на електрическа енергия, притежава удостоверение за освободен от акциз краен потребител от 04.04.2011г. за производството на електрическа енергия за обект ТЕЦ „Ей и ЕС – ЗС М. И. I”, в което удостоверение са вписани енергийните продукти, които ще се използват за производството – лигнитни въглища и маркиран газьол, със съответните кодове по КН. Доставките, за които се иска възстановяване на платения акциз са по 27 бр. фактури, издадени от „Инса ойл” ООД през м. април 2011г., с предмет – немаркиран газьол.
При така установеното съдът е приел, че спорът между страните е правен. Спорно е дали на дружеството се дължи възстановяване на платения акциз за енергийния продукт – немаркиран газьол, доставен през м. април 2011г. Не е спорно между страните, че дружеството отговаря на изискванията по чл.24,ал.2,т.3 ЗАДС и чл.13 ППЗДДС / в редакциите им към м. април 2011г./, с изключение на това, че в удостоверението за освободен от акциз краен потребител /УОАКП/ не е включен немаркираният газьол като използваем енергиен продукт. Оттук митническият орган и съдът са приели, че по отношение на този продукт липсва издадено УОАКП, поради което липсва една от предпоставките за уважаване на искането за освобождаване от облагане с акциз, визирана в чл.13,ал.1 ППЗАДС. Касаторът от своя страна намира, че направеното в УОАКП от 04.04.2011г. ограничение на използваемите енергийни продукти е незаконосъобразно, в противоречие с общностното право – чл.14,ал.1, б.”а” от Директива 2003/96 ЕС. Счита, че направените изменения в акцизното законодателство – чл.93 ЗАДС, довели до издаване на удостоверението в този му вид, са приети и приложени в нарушение на принципа на правна сигурност – не са предприети мерки, не е указан ред във връзка с новото сертифициране. Счита също, че не подлежат на вписване обстоятелствата относно характеристиката „маркиран” или „немаркиран” на енергийния продукт в удостоверението по чл.16 ППЗАДС и конкретно т.6 от текста, поради което тези обстоятелства и изисквания на митническите органи не е следвало да бъдат съобразявани при разглеждане основателността на искането за възстановяване на платен акциз.
След приключване на устните състезания, в хода по същество на спора и в писмена защита касаторът прави принципно искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, за което не представя конкретно формулирани въпроси. Това искане, освен че не е направено своевременно, е и непрецизно формулирано, поради което по него не се дължи произнасяне от настоящия състав. С оглед обаче вмененото по чл.628,ал.3 ГПК процесуално задължение на касационния съд като инстанция, чийто акт не подлежи на обжалване, да отправи запитване, когато тълкуването на разпоредба от правото или акт на орган на ЕС е от значение за правилното решаване на делото, следва да се отбележи, че в случая това не е така.
Наведените касационни оплаквания, както и защитата на касатора пред първоинстанционния съд е изградена основно върху възможността и необходимостта от неприлагане на въведените с издаденото УОАКП от 04.04.2011г. изисквания досежно описанието на използваемите енергийни продукти в частта относно характеристиката им „маркиран”. Оплакванията в тази връзка се неоснователни. Издаденото удостоверение /УОАКП/ е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,ал.3 АПК, документ, който е от значение за признаване и упражняване на права по ЗАДС. Този акт, със съдържанието си по чл.16 ППЗАДС, за който в чл.15 ППЗАДС е предвидена възможност за обжалване, не е бил обжалван и към релевантния момент на издаване на процесното решение е стабилен административен акт, който органът е бил длъжен да съобрази във вида, в който е издаден. Както многократно ВАС е посочвал в сови решения косвен съдебен контрол за законосъобразност на административни актове е недопустим в съдебното производство по административни дела. Удостоверението е издадено по искане на дружеството - касатор. Същото е издадено преди получаване на процесните доставки на немаркиран газьол. Към този момент е в сила и разпоредбата на чл.93 ЗАДС, задължаваща за маркиране на газьола, който е освободен от облагане с акциз. Дружеството е имало възможност или да оспори издаденото удостоверение в случай, че, както се твърди в настоящата жалба, съдържанието му не отговаря на законовите изисквания и не съответства на направеното искане. Като не е направено това и като са сключени сделки за доставка на енергийни продукти, които са извън обхвата на издаденото УОАКП, дружеството само се е поставило в ситуация на невъзможност за възстановяване на платения акциз по същите доставки.
Неоснователни са и оплакванията на касатора във връзка с твърдяното от него нарушаване на залегналите в Директива 2003/96/ЕС основни положения, както и на принципите на общностното право - на правна сигурност, на оправдани стопански очаквания и на пропорционалност. Настоящият касационен състав на намира противоречие между действащата уредба по ЗАДС и конкретно чл.93 ЗАДС /изм. В бр.94/30.11.2010г./ и действащото общностно право и принципи. Още повече, че това изменение влиза в сила след отлагателен срок от момента на публикуване.
С оглед изложеното дотук касационният съд намира обжалваното решение за законосъобразно. Правилно съдът е счел, че издаденото УОАКП следва да бъде съобразено, тъй като за това е налице изискване по чл.13,ал.1 ППЗАДС. Доколкото в това удостоверение, с нормативно определено съдържание, ограничително са изброени енергийните продукти, които могат да се използват при производство на ел. енергия от крайния потребител, то същото не може и не следва да се прилага или тълкува разширително. Удостоверението няма за предмет продукта „немаркиран газьол”, който е предмет на доставките, по които е платен акциз и съответно чието възстановяване се иска. За тези доставени продукти не е издавано УОАКП, поради което липсва кумулативно необходима предпоставка за възстановяване на акциза и уважаване на искането. В доказателствена тежест на дружеството е да установи съществуването предпоставките за издаване на положителен акт в негова полза, което в случая не е направено. По тези съображения се приема, че първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора в полза на касатора не следва да се присъждат разноски. Такива не се присъждат и в полза на ответната по касация страна, тъй като няма заявено надлежно искане за това. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК , Върховният административен съд, осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 6154/16.11.2012 г., постановено по адм. дело № 10276/2011г. по описа на Административен съд София-град.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ М. М.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ С. П./п/ В. Ш.
С.П.