Производството е по чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 175, ал. 2 АПК и чл. 247, ал. 4 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В., срещу решение № 1467 от 21.08.2009 г. по адм. дело № 2326 от 2008 г. по описа на Административния съд - гр. В.. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Ответникът - "Завет" АД - гр. З., Разградска област, не е взел отношение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е основателна.

С решение № 1467 от 21.08.2009 г. по адм. дело № 2326 от 2008 г. Административният съд - гр. В., е оставил без уважение молбата на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В., за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1580 от 25.11.2008 г., постановено по същото дело, в частта му, с която разноските са били присъдени на Националната агенция за приходите. Съдът е приел, че дирекциите "Обжалване и управление на изпълнението" не представляват отделна структурна единица на НАП и нямат характера на държавно учреждение по смисъла на ГПК. Те не са разпоредител с бюджетни кредити. Направен е окончателният извод за неоснователност на молбата. Обжалваното решение е неправилно.

Съгласно чл. 159, ал. 2 ДОПК при разглеждане на жалбата се призовават решаващият орган и жалбоподателят. Според чл. 152, ал. 2 ДОПК решаващ орган е съответният директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението". По делото ответник е бил директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В.. Изрично в разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. последно ДОПК е отразено, че разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение се дължат на администрацията, а не на първостепенния разпоредител, каквато е НАП.

Освен това в мотивите към решение № 1580 от 25.11.2008 г. съдът е изразил волята си за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като изрично е посочил, че това възнаграждение се дължи на ответната страна. А тя в конкретния случай е Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В..

В този смисъл решението, с което е отказано допускане на очевидна фактическа грешка, е неправилно, тъй като такава е налице. Ето защо то следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което молбата за отстраняване на очевидна фактическа грешка да бъде уважена.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1467 от 21.08.2009 г. по адм. дело № 2326 от 2008 г. по описа на Административния съд - гр. В., и В. Н. П.:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1580 от 25.11.2008 г., постановено по адм. дело № 2326 от 2008 г. по описа на Административния съд - гр. В., в частта за разноските, като вместо "Национална агенция по приходите" да се чете "Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В., при ЦУ на НАП".

РЕШЕНИЕТО да се отбележи върху поправеното решение и преписите. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ И. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. М./п/ Р. П. В.О.