Образувано е по касационната жалба на В. Г. В. против решение по адм. д.№ 1966/2013 г. по описа на АС-Варна. Иска отмяна с оплаквания за необоснованост и материална незаконосъобразност. Заповедта е незаконосъобразна и е следвало да бъде отменена - доказано е липсата на алкохол и не са налице фактически основания за принудителна административна мярка. Не е извършено административно нарушение, неправилно съдът е обосновал решението си с констативен акт издаден по ЗАНН.

Ответната страна началник група в Сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР Варна не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, VІІ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 2145/ 31.07.2013 г. по адм. д.№1966/2013 г. по описа на АС-Варна по жалбата на В. Г. В. е изменена заповед № 2605/25.04.2013 г. на началник група в сектор"Пътна полиция" към ОД на МВР Варна, с която на основание чл.171, ал.1, т.1, б."б" от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, като е определя срок на действие на ПАМ "до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца".

Касационният жалбоподател намира постановеното съдебно решение за неблагоприятно, тъй като принудителната административна мярка не е отменена, а само изменена.

Решението е правилно и следва да се остави в сила.

Фактическата обстановка е установена въз основа на допустими доказателствени средства. Актът за установяване на административно нарушение е констативен акт и е допустимо доказателствено средство и в производството по ЗАНН и в производството по реда на АПК, тъй като отговаря на изискването на чл. 39, ал.1 от ЗДвП. Правилно е прието, че с връчването на констативния акт започва и административното производство. Концентрацията на алкохол в кръвта е установена с промила "А. Д." 7510 № ARBB 0037, резултатът е 0,74 на хиляда, като жалбоподателката не е оборила тази констатация с друго допустимо доказателствено сред

ство. Химическата експертиза е извършена извън законоустановения срок по чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба №30/ 27.06.2001 г., поради което правилно не е ценена от съда. Съгласно чл. 171, ал.1, т. 2, б. "б" от ЗДвП з

а осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който

управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца, като при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по преда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи. След като кръвната проба е дадена за изследване извън определените 45 минути и няма обективни обстоятелства, които да оправдаят забавянето от страна на жалбоподателката, установените ст

ойности в протокола за химическа експертиза не са определящи.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VІІ отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 2145/31.07.2013 г. по адм. д.№ 1966/2013 г. по описа на Административен съд -Варна. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Й. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. В./п/ И. Р. Й.Д.