Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Тримикс“ ООД, гр. С., представлявано от управителя П.П, приподписана от адв.. З, срещу решение № 85 от 07.01.2019 г. постановено по адм. дело № 6749/2018 г. по описа на Административен съд София-град, поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 2190 от 29.03.2019 г. постановено по адм. дело № 6749/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22220317002759-091-001 от 04.12.2017 година, в частта, в която е изменен и потвърден с решение № 722 от 25.05.2018 година на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди месец 03.2014 година и от месец 11.2016 година до месец 03.2017 година, ведно със съответните лихви, както и в частта, в която е изменен по фактури, издадени от „С. И. Ф“ ЕООД, „Унипартнер“ ЕООД, „Н. Строй 13“ ЕООД, „Рекин 13“ ЕООД, „Промтем 14“ ЕООД, „И. С. К 02“ ЕООД „Къртист 851“ ЕООД и „Габори 372“ ЕООД с общ размер на отказано право на данъчен кредит по всички фактури от всички доставчици в размер на 21 115 лева – главница и лихва в размер на 4 362.02 лева и дружеството е осъдено да заплати разноски по делото в размер на 1 292 лв.

Касаторът обжалва изцяло решението, като излага доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и неправилно е приел само поради липсата на материална и кадрова обезпеченост на доставчиците, че доставките не са реални. Твърди, че решението противоречи на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). Иска отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът – директор на Дирекция „ОДОП“ гр. С. при ЦУ на НАП, чрез юрк.. Д, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на оспорения съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 280 лв.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на контрол пред административния съд е бил № Р- 22220317002759-091-001 от 04.12.2017 година, в частта, в която е изменен и потвърден с решение № 722 от 25.05.2018 година на директор на Дирекция „ОДОП“ - отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди месец 03.2014 година и от месец 11.2016 година до месец 03.2017 година, ведно със съответните лихви, както и в частта, в която е изменен по фактури, издадени от „С. И. Ф“ ЕООД, „Унипартнер“ ЕООД, „Н. Строй 13“ ЕООД, „Рекин 13“ ЕООД, „Промтем 14“ ЕООД, „И. С. К 02“ ЕООД „Къртист 851“ ЕООД и „Габори 372“ ЕООД с общ размер на отказано право на данъчен кредит по всички фактури от всички доставчици в размер на 21 115 лева – главница и лихва в размер на 4 362.02 лева.

За да постанови обжалваното решение, съдът е обсъдил и съобразил доказателствата относно компетентността на органа, издал РА и е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения.

По време на ревизията по доставките от „С. И. Ф“ ЕООД са представени спорните фактури – фактура № 39 от 22.03.2013 година с данъчна основа – 1 350 лева и ДДС в размер на 270 лева с предмет – „Кредитно финансови консултации по ОП Развитие на селските райони“ и ОП Конкурентоспособност“ (л. 1584 папка 8) и фактура № 64 от 03.04.2013 година с ДО 1 230 лева и ДДС в размер на 246 лева с предмет „Кредитно финансови консултации по ОП Развитие на селските райони“ и ОП “Конкурентоспособност“ (л. 1586 папка 8), приемо-предавателни протоколи (л. 1587 и л. 1585 папка 8) и Договор за финансово икономически консултантски услуги от 01.03.2013 г. (л. 1588 папка 8).

Във връзка с доставките от “Унипартнер“ ЕООД на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит по издадените от доставчика 5 броя данъчни фактури в общ размер на 1 565.40 лева. Представени са фактура 1000000007 от 22.10.2013 г. (л. 19 класьор) и приемо-предавателен протокол към нея (л. 20 класьор), фактура 10000000117 от 20.12.2013 г. (л. 21 класьор) и приемо-предавателен протокол към нея (л. 22 класьор), фактура 1000000170 от 29.01.2014 г. (л. 23 класьор) и приемо-предавателен протокол към нея (л. 24 класьор), фактура 1000000196 от 12.02.2014 г. (л. 25 класьор) и приемо-предавателен протокол към нея (л. 26 класьор), фактура 1000000259 от 27.03.2014 г. (л. 27 класьор) и приемо-предавателен протокол към нея (л. 28 класьор). Фактурите са с предмет „Услуги по договор за разпространение на фирмени материали. Фактурите са във връзка със сключен договор от 06.10.2013 година за разпространение на фирмени материали, по силата на който доставчикът в качеството на изпълнител поел задължение да извършва услуги по разпространение на фирмени рекламно-информационни материали (листовки, флаери, брошури, химикали, оферти и мостри, наричани за краткост материали, които му се предоставят от възложителя и се разпространяват по предварително уговорен план, време и място, като начините на разпространение на материалите са - адресно разпространение, по предварително уточнени адреси, фирми и потенциални клиенти, безадресно разпространение – в пощенски кутии, на публични места, изложения и мероприятия, да изпълнява задължението си съгласно сроковете и местата за разпространение по договора, да изпълнява договореното със свои средства, персонал и други, необходими за целта, да спазва съгласувания предварителен график и маршрут на разпространение“. По време на ревизията е представен и договор за разпространение на фирмени материали от 06.10.2013 г. (л. 29 класьор).

Във връзка с доставките от „Н. Строй 13“ ЕООД за данъчен период месец 02.2014 г. и месец 03.2014 г. на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит по две данъчни фактури, в общ размер на ДДС 719.60 лева. Представени са фактура 0000000035 от 12.02.2014 г. (л. 1770 папка 8) и фактура 0000000092 от 28.03.2014 г. (л. 1773 папка 8). Фактурите са с предмет – „демонтаж, разглобяване и товаро-разтоварни работи по машини, хамалски и текелажни дейности, товаро-разтоварни и монтажни дейности, хамалски и текелажни дейности в склада на фирмата“. Към фактурите са представени приемо-предавателни протоколи (л. 1772, 1773 папка 8).

Във връзка с доставките на ‘‘Рекин 13“ ЕООД за данъчен период месец 11.2015 година и месец 12.2015 година на жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит в общ размер на ДДС на 1 083.80 лева по издадени две данъчни фактури. По време на ревизията са представени фактура № 22 от 10.11.2015 година (л.1336 от папка 7) с ДО 2 935 лева и ДДС в размер на 587 лева с предмет „Схематични проекти и темплейти за опаковки, корекция на проекти и базов предпечат по проекти за клишета“ с приложен приемо - предаватлен протокол (л.1337 папка 7) в протокола е вписано, че е на база устен договор и фактура № 50 от 19.12.2015 година (л.1134 от папка 7) с ДО 2 484 лева и ДДС в размер на 496.80 лева с предмет „Композиционни проекти за опаковки, доработка и промяна на дизайн и базов предпечат за м.12“ и приемо - предаватлен протокол (л. 1335 папка 7) в протокола е вписано, че е на база устен договор.

Във връзка с доставките на “Промтем 14” ЕООД за данъчен период месец 11 и месец 12.2015 година, месец 01 и месец 02.2016 година на задълженото лице е отказано право на данъчен кредит по 4 фактури в общ размер на ДДС 2 666.40 лева. Представени са фактура № 4 от 30.11 2015 година с ДО 2980 лева и ДДС в размер на 596 лева с предмет- „базов предпечат по текущи проекти за млечни опаковки, разнос и пропаганда на рекламни материали 2500 бр. за коледно-новогодишна кампания 2015/2016 година“ (л.43 класьор), приемо-предавателен протокол към нея (л.43 класьор), фактура № 10 от 02.12.2015 година с ДО 2 456 лева и ДДС в размер на 491.20 лева с предмет „базов предпечат по текущи проекти за млечни опаковки, доработка на горните проекти и дистрибуция на фирмени флаери 2000 броя (л.46 класьор), приемо-предавателен протокол към нея (л.47 класьор), фактура № 28 от 05.01.2016 година с ДО 3980 лева и ДДС в размер на 796 лева с предмет „базов предпечат по текущи проекти за млечни опаковки. доработка на горните проекти и дистрибуция на фирмени флаери 2000 броя“ (л.46 класьор), приемо-предавателен протокол към нея (л.50 класьор), фактура № 60 от 26.02.2016 година с ДО 3 916 лева и ДДС в размер на 783.20 лева с предмет „Композиционни проекти за млечни опаковки, Базов предпечат по текущи проекти и запис“ (л.52 класьор), приемо-предавателен протокол към нея (л.53 класьор) и договор от 06.11.2015 година за проектантски и предпечатни услуги, по силата на който изпълнителят-доставчик поел задължение да изработи проекти на рекламни продукти, опаковки и клишета па зададена тематика, адаптация на проекти към вида печатна технология с оглед представителна реализация, договорено е, че поръчките се описват след попълването и съгласуването на подробен Бриф/ въпросник за изработка на проект, а Брифът представлява подробно описание на предназначението на проекта, акценти относно съдържанието, композицията, предпочитани илюстрации и цветове, задължителни реквизити и други художествено и рекламно технически параметри, Брифът се изпраща от изпълнителя и се попълва подробно от възложителя, той е задължителен реквизит за възлагането и предаването на поръчките, като всяка поръчка се възлага в писмен вид по електронен път или цифров носител, като основание за започване на работа по поръката е съгласуван между страните Бриф, а изпълнителят изготвя план за работа по видове дейности и срокове за изпълнение. (л. 54 класьор).

Във връзка с доставките на “И. С. К 02“ ЕООД за данъчен период месец 01 и месец 03.2016 година, е отказано право на данъчен кредит по две фактури в общ размер на ДДС 1 159.20 лева. Представени са фактура № 13 от 28.01.2016 година с ДО в размер на 2 876 лева и ДДС в размер на 575.20 лева с предмет „Преместване на машини в складово и производствено помещение, разглобяване, миене и почистване на машини, хамалски и текелажни дейности“ (л. 59 класьор), приемо-предавателен протокол (л. 58 класьор), фактура № 32 от 28.03.2016 година с ДО 2 920 лева и ДДС в размер на 584 лева с предмет „Асистенция по рециклиране на употребявано оборудване, демонтаж и монтаж по машини в склад и производствено помещение, хамалски и текелажни дейности“ (л. 57 класьор) и приемо-предавателен протокол (л. 58 класьор).

Във връзка с доставките на „Къртист 851“ ЕООД на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди месец 09, месец 10, месец 11 и месец 12.2016 година, месец 01, месец 02 и месец 03.2017 година в общ размер на ДДС – 6 419.60 лева по издадени на жалбоподателя 9 данъчни фактури. По време на ревизията са представени фактура 1000000001 от 28.09.2016 г. (л. 63 класьор), приемо-предавателен протокол (л. 64 класьор), снимки за визия на щанда (л.65 класьор), фактура 1000000006 от 28.10.2016 г. (л. 69 класьор), фактура 1000000022 от 22.11.2016 г. (л. 71 класьор), фактура 1000000027 от 29.11.2016 г. (л. 72 класьор), приемо-предавателен протокол (л. 73 класьор), фактура 1000000043 от 15.12.2016 г. (л. 74 класьор), приемо-предавателен протокол (л. 75 класьор), фактура 1000000064 от 30.01.2017 г. (л. 77 класьор), приемо-предавателен протокол (л. 78 класьор), фактура 1000000080 от 28.02.2017 г. (л. 79 класьор), приемо-предавателен протокол (л. 80 класьор), фактура 1000000095 от 27.03.2017 г. (л. 81 класьор), приемо-предавателен протокол (л. 82 класьор). Издадените фактури са с „предмет опаковки, проекти за клишета и идеен проект за фирмен щанд на изложение COPIS в ИЕЦ-София, базов предпечат по проекти за клишета OSRAM, дейности по текущи поръчки, оперативна работа по реализация на фирмени продукти, базов предпечат по проекти за млечни опаковки, други текущи проекти за клишета, Лого дизайн и адаптация, предпечатни услуги за м.12., дейности по текущи поръчки, трансформация и адаптация на проекти към вида печат, предпечатни услуги за м.01., дейности по текущи поръчки, преработка и адаптация на проекти към вида технология, предпечатни услуги за м.02., дейности по текущи поръчки, техническа и технологична адаптация по проекти, предпечатни услуги за м.03.,дейности по текущи поръчки, разносно-рекламна дейност на флаери“. От ревизираното лице са представени фактури издадени от И. Е. Ц на „Тримикс“ ООД за авансово плащане на изложбена площ /фактура № 32732 от 05.08.2016 година с ДО 424.17 лева и ДДС 84.83 лева /и окончателно плащане за изграждане на щанд, такса правоучастие и незастроена площ /фактура № 32924 от 15.09.2016 година/.

Във връзка с доставките на „Габори 372“ ЕООД за данъчен период месец 11, месец 12.2016 година, месец 01, месец 02 и месец 03.2017 година, е на жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 6 985 лева по 10 фактури. Представени са фактура 0000000010 от 24.11.2016 г. (л. 1545 папка 7), приемо-предавателен протокол (л. 1546 папка 7), фактура 0000000013 от 30.11.2016 г. (л. 1547 папка 7), приемо-предавателен протокол (л. 1548 папка 7), фактура 0000000023 от 20.12.2016 г. (л. 1550 папка 7), приемо-предавателен протокол (л. 1550 папка 7), фактура 0000000026 от 30.12.2016 г. (л. 1551 папка 7), приемо-предавателен протокол (л. 1552 папка 7), фактура 0000000035 от 27.01.2017 г. (л. 1553 папка 7), приемо-предавателен протокол (л. 1554 папка 7), фактура 0000000038 от 31.01.2017 г. (л. 1555 папка 7), приемо-предавателен протокол (л. 1556 папка 7), фактура 0000000042 от 10.02.2017 г. (л. 1557 папка 7), приемо-предавателен протокол (л. 1558 папка 7), фактура 0000000051 от 27.02.2017 г. (л. 1559 папка 7), приемо-предавателен протокол (л. 1560 папка 7), фактура 0000000061 от 22.03.2017 г. (л. 1561 папка 7), приемо-предавателен протокол (л. 1562 папка 7), фактура 0000000064 от 31.03.2017 г. (л. 1563 папка 7), приемо-предавателен протокол (л. 15464 папка 7). Фактурите са с предмет на доставка „Услуги по договор за комплексно сътрудничество от 06.10.2016 г.,, Разпространени на фирмени рекламни материали, съгласуване на задания, монтаж в Патентно ведомство – София, доставка на резервни части в гр. П., асистенция за полиграфско оборудване, участие в рециклиране и подготовка на употребявано оборудване за продажба, разпространени на фирмени рекламни материали, презентация на нови продукти, проучване, обезпечение на текущи поръчки, наблюдение на пробни, печатни серии в Пазарджик и Пловдив, доставки по рекламации в провинцията, участие в технологични тестове, асистенция в планови ремонти, разпространени на фирмени рекламни материали и Бизнес паркове и сгради, индустриални зони, проучване на методи и технология на заваряване на продукти и опаковки, проучване на методи за механично и химическо маркиране, асистенция в планови ремонти, присъствие и наблюдение на проби за пирография на дървени изделия в провинцията, на процесии при клишета, на нови перфорирани пластини на клиент от гр. Ч., наблюдение на печат с нови клишета, разпространени на фирмени рекламни материали в София, Пловдив, присъствие и наблюдение на печат в Костинброд, Костенец, Самоков, Пазарджик, Пловдив, Плевен, разпространени на фирмени рекламни материали, работа по реализация на фирмени продукти, маркетинг, сътрудничество по козметични ремонти и други“. По време на ревизията е представен договор от 06.10.2016 г., съгласно който „Габори 372“ ЕООД приема да извърши комплексно сътрудничество и съвместна дейност в областта на полиграфията: асистенция при осъществяване на операции по технологично оборудване, наблюдение и пробни серии с материали на „Тримикс“ ООД, пазарни проучвания по теми, касаещи възложителя и разпространение на рекламни фирмени материали, сътрудничество по доставка на оферти и мостри до клиенти на възложителя (л.105 класьор).

Административният съд е обсъдил всички събрани доказателства по делото, ведно с приетото без оспорване заключение на вещото лице по Съдебно-счетоводната експертиза и въз основа на тях е приел, че само въз основа на установените плащания в брой и по банка, както и фактът, че жалбоподателят надлежно е осчетоводил издадените фактури в счетоводството си не може да се приеме, че доставките са реални. Съдът е посочил, че нито в хода на ревизионното, нито в хода на съдебното производство, жалбоподателят е представил доказателства за реалното извършване на услугите, кои лица са осъществили доставките и извършили услугите, липсват доказателства на коя дата, кое лице или лица са извършили, още повече, че за ревизираните периоди по данни от НАП доставчиците не са разполагали с кадрова и материална обезпеченост да извършат услугите. Съдът е обсъдил представените приемо-предавателни протоколи и договори и въз основа на тях е приел, че не е ясно в какво конкретно се състоят спорните услуги. По делото не са представени никакви доклади, във връзка с кредитно финансовите консултации. Не са представени и проекти на темплейтите за опаковка и тяхната корекция или базов предпечат по проектите за клишета. Не са представени и никакви проекти във връзка с проектантските и предпечатни услуги. Във връзка с услугите по разпространение на рекламни материали не са представени никакви доказателства във връзка с лицата, които са ги разпространявали и конкретните маршрути, където са били разпространени материалите. Не е ясно и откъде ревизираното лице е разполагало с рекламни материали, както и дали същите рекламират дружеството на задълженото лице или друга фирма. Във връзка с услугите по преместване на машини, разглобяването им, тяхното почистване, рециклирането на оборудване, хамалски и други дейности по делото не са представени конкретни доказателства на кои обекти на жалбоподателя са извършени услугите, от кои лица са извършили тези услуги, в какво се изразява асистенцията по рециклиране, кога е извършена, демонтажът и монтажът на кои машини, съоръжения и оборудване е извършено, от кои лица, кога е станало. По делото не е представена никаква съпътстваща информация относно доставките. Съдът е посочил, че фактурите не отговарят на изискванията на натурално и стойностно изражение на стопанските операции, като в тях извършените доставки са посочени общо и с обща цена, без да се съпътстват с други документи, които да доведат да извод колко на брой са извършени дейности, как е формирана цената и изобщо доказателства за натурално и стойностно изражение на стопанската операция. Няма доказателства, че тези доставчици са превъзложил услугите на други лица, които са могли да осъществят доставките. По делото е установено, че на „С. И. Ф“ ЕООД, „Н. Строй 13“ ЕООД и „Промтем 14“ ЕООД са издадени РА. По изложените съображения съдът е приел, че органите по приходите законосъобразно са отказали право на данъчен кредит по спорните фактури. Така постановеното решение е правилно.

Неоснователни са твърденията на касаторът за необоснованост на обжалваното решение. Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав.

Правилно са разрешени спорните по делото въпроси, въз основа на правилно разпределение на доказателствената тежест и при съвкупен анализ на всички събрани доказателства. Изводът на първоинстанционният съд за материална законосъобразност на РА, кореспондира с доказателствата по делото.

Спорна пред първоинстанционния съд е била реалността на доставките на услуги, като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на ревизираното лице, получател по фактурите на посочените доставчици.

Реалността на доставката е основно изискване за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС, в каквато насока са и изискванията на правото на ЕС, залегнали в Директива 2006/112/ЕО и решенията на СЕС. Поради това получателят на доставката следва да докаже нейната реалност с всички допустими доказателства и доказателствени средства. Следователно, по силата на правилото на чл. 170, ал. 1 АПК /вр. §2 от ДР на ДОПК/ доказателствената тежест е на оспорващия, който следва по несъмнен начин да установи, че издадените от доставчиците му фактури обективират действителни стопански операции. С оглед на това той трябва да притежава и всички необходими документи за извършени услуги, след като именно от реалността на тези сделки черпи права за претендираното право на приспадане на данъчен кредит.

Доказателствата по делото не сочат по изискуемия категоричен начин изпълнение на законовите изисквания за признаване на това субективно право за фактурите, издадени от доставчиците, поради което обосновано с РА на получателя същото е отказано.

За да бъде обоснован извод за реално извършена по фактурата доставка по смисъла на чл. 9 ЗДДС, правилно съдът е приел, че следва да бъдат ангажирани допълнителни доказателства относно начина на осъществяване на доставките, а именно доказателства за реалното извършване на услугите и резултата от тях. Правилно е становището на съда относно трайната практика на Върховния административен съд, според която притежаването на данъчен документ, издаден от регистрирано лице, съставен според изискванията на закона само по себе си не е достатъчно, за да бъде лицето субект на правото на данъчен кредит за получените по този документ услуги. За посочените по-горе доставчици и фактури в хода на ревизията не са събрани доказателства, от които да може да се направи извод, че фактурираните услуги са били действително извършени.

По издадените от „С. И. Ф“ ЕООД фактури - фактури с № 39 от 22.03.2013 година и фактури с № 64 от 03.04.2013 година, с предмет на доставка „Кредитно финансови консултации по ОП Развитие на селските райони“ и ОП „Конкурентоспособност“ настоящият състав счита, че правилно в обжалваното решение съдът е приел, че не се доказва спорните доставки да са реално извършени. По време на ревизията са представени приемо-предавателни протоколи и договор, но същите са много общи и не може да се определи в какво точно е договорено. Не е ясно какви конкретно консултантски услуги трябва да се извършат от доставчика и какви са техните параметри. По делото не са представени никакви проучвания или доклади във връзка с процесните фактури.

По издадените от „Н. Строй 13“ ЕООД фактури с предмет „демонтаж, разглобяване и товаро-разтоварни работи по машини, хамалски и текелажни дейности, товаро-разтоварни и монтажни дейности, хамалски и текелажни дейности в склада на фирмата и издадените от “И. С. К 02“ ЕООД фактури с предмет „Преместване на машини в складово и производствено помещение, разглобяване, миене и почистване на машини, хамалски и текелажни дейности“ и „Асистенция по рециклиране на употребявано оборудване, демонтаж и монтаж по машини в склад и производствено помещение, хамалски и текелажни дейности“ настоящият състав счита, че правилно в обжалваното решение съдът е приел, че не се доказва спорните доставки да са реално извършени. По време на ревизията са представени приемо-предавателни протоколи, но същите са много общи и не може да се определи в какво точно е договорено. Не е ясно какви конкретно услуги трябва да се извършат от доставчика, на кои обекти, какви са машините и на кой са собственост. Не са представени никакви доказателства какви машини са рециклирани и дали действително са рециклирани.

По издадените от “Унипартнер“ ЕООД, фактури с предмет на доставка „Услуги по договор за разпространение на фирмени материали“ и по издадените от „Габори 372“ ЕООД, фактури с предмет „услуги по договор за комплексно сътрудничество от 06.10.2016 г. ,,Разпространени на фирмени рекламни материали, съгласуване на задания, монтаж в Патентно ведомство - София, доставка на резервни части в гр. П., асистенция за полиграфско оборудване, участие в рециклиране и подготовка на употребявано оборудване за продажба, разпространени на фирмени рекламни материали, презентация на нови продукти, проучване, обезпечение на текущи поръчки, наблюдение на пробни, печатни серии в Пазарджик и Пловдив, доставки по рекламации в провинцията, участие в технологични тестове, асистенция в планови ремонти, разпространени на фирмени рекламни материали и Бизнес паркове и сгради, индустриални зони, проучване на методи и технология на заваряване на продукти и опаковки, проучване на методи за механично и химическо маркиране, асистенция в планови ремонти, присъствие и наблюдение на проби за пирография на дървени изделия в провинцията, на процесии при клишета, на нови перфорирани пластини на клиент от гр. Ч., наблюдение на печат с нови клишета, разпространени на фирмени рекламни материали в София, Пловдив, присъствие и наблюдение на печат в Костинброд, Костенец, Самоков, Пазарджик, Пловдив, Плевен, разпространени на фирмени рекламни материали, работа по реализация на фирмени продукти, маркетинг, сътрудничество по козметични ремонти и други“, настоящият състав счита, че правилно в обжалваното решение съдът е приел, че не се доказва спорните доставки да са реално извършени. Предмет на доставките са услуги, поради което за доказване на нейното осъществяване следва да бъдат преставени доказателства как е била конкретизирана услугата, в какво се изразява, кой я е изпълни, както и да е наличен резултатът от нея. Данни за тези обстоятелства не са налични по делото. Представените договори и приемо-предавателни протоколи са прекалено общи и от тях не може да се конкретизират спорните услуги.

По издадените от ‘‘Рекин 13“ ЕООД, фактури с предмет на доставка „Схематични проекти и темплейти за опаковки, корекция на проекти и базов предпечат по проекти за клишета“ и „Композиционни проекти за опаковки, доработка и промяна на дизайн и базов предпечат за м.12“ и по издадените от “Промтем 14” ЕООД, фактури с предмет „базов предпечат по текущи проекти за млечни опаковки, разнос и пропаганда на рекламни материали 2500бр. за коледно-новогодишна кампания 2015/2016 година“, „базов предпечат по текущи проекти за млечни опаковки, доработка на горните проекти и дистрибуция на фирмени флаери 2000 броя“, базов предпечат по текущи проекти за млечни опаковки. доработка на горните проекти и дистрибуция на фирмени флаери 2000 броя“, „Композиционни проекти за млечни опаковки, Базов предпечат по текущи проекти и запис“, настоящият състав счита, че правилно в обжалваното решение съдът е приел, че не се доказва спорните доставки да са реално извършени. Предмет на доставките са услуги, поради което за доказване на нейното осъществяване следва да бъдат представени доказателства как е била конкретизирана услугата, в какво се изразява, кой я е изпълни, както и да е наличен резултатът от нея. Данни за тези обстоятелства не са налични по делото. Договорът за изработка на рекламни материали следва да съдържа индивидуализиращи данни за материалите, които следва да се изработят – дизайн, текст, цвят, бройки, единична цена. За коректното изпълнение на договора следва са представени образци от рекламните материали или поне точно описание на подлежащите на изработване материали. Правилно съдът е приел, че не се установява реалното изпълнение на сключения договор за изготвяне, публикуване и разпространение на рекламни материали, съдържащи реклама на дейността или марката на възложителя, предвид, че няма доказателства какво точно е изработено – предметът на договора е общо формулиран, без да са представени проекти на рекламните материали, не е конкретизирано как ще изглеждат и какво точно ще рекламират. Представените договори и приемо-предавателни протоколи са прекалено общи и от тях не може да се конкретизират спорните услуги.

По издадените от „Къртист 851“ ЕООД, фактури с предмет на доставка опаковки, проекти за клишета и идеен проект за фирмен щанд на изложение COPIS в ИЕЦ-София, базов предпечат по проекти за клишета OSRAM, дейности по текущи поръчки, оперативна работа по реализация на фирмени продукти, базов предпечат по проекти за млечни опаковки, други текущи проекти за клишета, Лого дизайн и адаптация, предпечатни услуги за м.12., дейности по текущи поръчки, трансформация и адаптация на проекти към вида печат, предпечатни услуги за м.01., дейности по текущи поръчки, преработка и адаптация на проекти към вида технология, предпечатни услуги за м.02., дейности по текущи поръчки, техническа и технологична адаптация по проекти, предпечатни услуги за м.03., дейности по текущи поръчки, разносно-рекламна дейност на флаери“, настоящият състав счита, че правилно в обжалваното решение съдът е приел, че не се доказва спорните доставки да са реално извършени. Предмет на доставките са услуги, поради което за доказване на нейното осъществяване следва да бъдат представени доказателства как е била конкретизирана услугата, в какво се изразява, кой я е изпълни, както и да е наличен резултатът от нея. Данни за тези обстоятелства не са налични по делото. Представените договори и приемо-предавателни протоколи са прекалено общи и от тях не може да се конкретизират спорните услуги. Няма представени чертежи, проекти на рекламните материали, нито друг вид конкретизация на заданието, по начин, който позволява то действително да бъде изпълнено. От представените снимки за визия на щанда не може да се установи кой е извършил тази услуга, тъй като по делото не са представени никакви проекти на одобрените визии или други доказателства въз основа на които да може да се установи, че „Къртист 851“ ЕООД е изготвил идеен проект за фирмения щанд. Не са представени конкретни доказателства и във връзка с разносно-рекламна дейност на флаери.

Правилен е изводът на съда, че възложените услуги не могат да се индивидуализират от представените по време на ревизията доказателства – фактури, договори и приемо-предавателни протоколи. Предмета на спорните доставки е посочен много общо и в повечето фактури като количество е посочено „1 брой“.

В решението си по дело С - 271/12 Съдът на ЕС изрично е посочил, че правото на приспадане може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение на последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел доказване на действителното им извършване, естеството и стойността им. Въз основа анализ на т. 27 - 36 от това решение на СЕС, се обосновава аргумента, че изначалната непълнота на фактурата, (чиито параметри в настоящия случай са изчерпателно посочени в Директивата и ЗДДС), препятства приспадането на ДДС (в този смисъл е приетото в т. 43 от решение по дело С-368/0).

Посочените изисквания към фактурата не са формални, а представляват такива по същество. Действително, от практиката на СЕС следва, че национална практика (мярка), която основно подчинява признаването на определено данъчно предимство на спазването на формални задължения (каквото е изискването за фактуриране с определени параметри), без да вземе предвид материалноправните изисквания, надхвърля необходимото за правилното събиране на данъка, освен когато нарушаването на формалните изисквания възпрепятства предоставянето на сигурно (решително) доказателство за изпълнението на материалноправните изисквания - аргумент от решение на СЕС по дело С - 273/11. Именно последното е налице в изследвания случай, тъй като естеството на престацията до степен, която да я индивидуализира като точни параметри, не е установено в процесните фактури (която е решителното доказателство, обуславящо приспадането). Не са представени допълващи документи, от които да се установи предмета на престацията. Неустановените престации не могат да са предмет на ДДС. Следва да се отбележи, че не всеки дължим ДДС подлежи на приспадане, както и не всеки отказ за приспадане на ДДС, който е евентуално дължим от доставчика, е израз на нарушаване на принципа на неутралността на косвения данък. Извън случаите, когато ДДС не е приспадаем само поради вписването си във фактура при неяснота относно отстраняването на риска от данъчни загуби (вж. решение на СЕС по дело С-342/87), следва да се посочи, че дори и евентуално дължимият поради наличие на облагаема доставка ДДС не подлежи на безусловно приспадане.

В случая към фактурите са представени договори и приемо-предавателни протоколи, но както беше посочено в мотивите на настоящото решение, тези данни са недостатъчни за да се определи конкретния вид дейности, т. е. конкретизация на услугите, респективно начина на определяне на цената на същите. За част от фактурите не може да се установи, как е определена цената на рекламните материали - каква част от уговорената цена са материалите и каква услугите.

Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът неправилно е приел само поради липсата на материална и кадрова обезпеченост на доставчиците, че доставките не са реални. Съдът е обсъдил съвкупно всички доказателства по делото и въз основа на тях правилно е приел, че не могат да се установят конкретни параметри във връзка със спорните услуги и не са представени конкретни доказателства, че същите са извършени от посочените във фактурите доставчици. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което „Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка“.

Първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед отхвърлянето на жалбата на касаторът не се следват разноски. Ответникът е направил искане за присъждане на разноски в размер на 1 280 лева, поради което на Националната агенция за приходите следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 2 ДОПК, в размер на 1 280 лева за касационната инстанция.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 85 от 07.01.2019 г. постановено по адм. дело № 6749/2018 г. по описа на Административен съд София-град, поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 2190 от 29.03.2019 г. постановено по адм. дело № 6749/2018 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА „Тримикс“ ООД гр. С., представлявано от управителя П.П да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 1 280 (хиляда двеста и осемдесет) лева, представляваща разноски за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.