Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. при ЦУ на НАП срещу решение № 738/27.04.2017 г., постановено по адм. дело № 3272/2016 г. по описа на Административен съд – гр. В. в частта, с която по жалба на М. М. Д. от [населено място] е отменен РА № № 081401828/14.08.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В., потвърден с решение № 641/30.10.2014г. на същия директор за определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2011 г. за разликата над 39 432,01 лв. до пълния размер от 166 852,53 лв. и лихви за забава за разликата над 11 819,39 лв. до пълния размер от 41 555,51 лв. поради отказано преотстъпване на посочения данък. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ не съдържа текст, който да препраща към лицата по чл. 29а, ал.1 ЗДДФЛ, поради което е приложима само за еднолични търговци, регистрирани като земеделски производители. Приравняването в чл. 29а ЗДДФЛ според касатора е само за целите на определяне на облагаемия доход на физическите лица, регистрирани по ЗДДС и като земеделски производители към реда, по който се определя облагаемия доход на едноличните търговци. Излагат се доводи, че преотстъпването на данъка е обвързано с приложението на изискванията на ал. 2 на чл. 189б ЗКПО, като тези условия са неприложими спрямо физическо лице, а изискването на закона е те да са кумулативни. В касационната жалба е налице позоваване и на чл. 4, ал. 5 от...