Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по три касационни жалби, подадени съответно от министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния му представител юрисконсулт С., от А. П. и Г. И., чрез пълномощника им адв. Р. П. и от Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния представител юрисконсулт К. П., против решение № 1499 от 07.03.2016 г., постановено по адм. дело № 12235/2014 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменено изцяло решение № Ж-727 от 20.11.2014 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията).

В касационната жалба на министъра на вътрешните работи са развити доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че е неправилен решаващият извод на първоинстанционния съд за приложимостта и тълкуването на нормата на чл. 213, ал. 1 и 2 от НПК. Лицето, подало сигнал, по който е образувана прокурорската проверка няма качество на пострадало от твърдяното престъпление лице, поради което няма право да се ползва от правата на същото. Предоставянето на документи от прокурорската преписка, в които се съдържат лични данни, е в нарушение на целите на обработването на личните данни. Освен това Прокуратурата на Р. Б (ПРБ) като администратор на лични данни, следва да предприеме необходимите технически и организационни мерки за защитата им от всички форми на незаконно обработване. В случая не са налице предпоставките на чл. 36з, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) (ЗЗЛД), за да бъдат предоставени данни по чл. 1, ал. 6 от ЗЗЛД на трето физическо лице. Фактът, че личните данни са на служители на МВР е ирелевантен, тъй като всички граждани се ползват от защитата на правата им, съгласно разпоредбите на закона. Противното би означавало неравностойно третиране. Иска се отмяна на съдебното...