Образувано е по касационна жалба на Д. Ц. М., от [населено място], област С. против решение № 6461 / 25.10.2016 г. по адм. дело № 10035 / 2015 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 327, ал.2 от Кодекса на труда (КТ), съществени нарушения на съдопроизводствени правила поради необсъждане на част от доказателствата по делото и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.
Ответникът по жалбата – изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София не изразява становище.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.
С решение № 6461 / 25.10.2016 г. по адм. дело № 10035 / 2015 г. Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на Д. Ц. М., от [населено място] срещу решение изх. № 214883 / 28.09.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което е потвърдено разпореждане № 22 – 189 / 27.08.2015 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. С.. Административният съд е приел, че не са налице изискуемите материалноправни предпоставки по чл. 327, ал. 2 от КТ за прекратяване на трудов договор, поради което постановеният отказ от органите на „Главна инспекция по труда“ е законосъобразен. Решението е правилно.
По делото е установено, че административното производство е започнало по заявление на Д. Ц. М. до Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. С. с искане за прекратяване на трудовия й договор с търговско дружество [фирма], гр. [населено място], тъй като работодателят й не може да бъде открит на адреса на управление, посочен в трудовия договор. При извършената проверка контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – София не са открили лице, определено да представлява дружеството, за което е съставен констативен протокол. След справка от търговския регистър е установено, че [фирма], гр. [населено място] е с прекратена дейност от 28.06.2005 г.
При проверка в информационната система на НАП – регистър на трудовите договори е установено, че няма данни за сключен трудов договор между [фирма], гр. [населено място] и Д. Ц. М.. С писмо вх. № 258034 / 20.07.2015 г. Националният осигурителен институт е предоставил информация, че за жалбоподателката няма данни да са представяни болнични листове и декларации за изчисляване и изплащане на парични обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване от осигурителя [фирма], гр. [населено място].
Съгласно чл. 327, ал. 2 КТ в случаите на преустановяване на дейността на работодателя, когато работникът или служителят не може да подаде писменото си заявление за прекратяване на трудовия договор, поради това че работодателят, лицето, което го представлява, или лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя, не могат да бъдат намерени на адреса на управление, посочен в трудовия договор, заявлението може да се подаде в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя. Ако след проверка извършена съвместно от контролните органи на инспекцията по труда, Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите, се установи, че действително работодателят е преустановил дейността си, трудовият договор се смята за прекратен от датата на завеждане на заявлението в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя.
Обосновано административният съд е приел, че е спазен редът за извършване на проверката, разписан в Наредба № РД – 07 – 8 / 27.10.2010 г. Законосъобразно е приел, че независимо от записа в трудовата книжка, липсата на писмен трудов договор и регистрирането му по предвидения в закона ред е пречка за реализиране на предвидената в чл. 327, ал.2 КТ процедура. Съществуването на трудовото правоотношение не е безспорно, а инцидентното му установяване в хода на настоящия процес е недопустимо. Налице е възможност това да бъде реализирано по реда по чл. 357 КТ.
Законосъобразно съдът не е ценил заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което няма отношение по предмета на спора. Неотносими в настоящото производство са и приобщените гласни доказателства, с които се цели установяване наличието на трудовото правоотношение между [фирма], гр. [населено място] и Д. Ц. М..
Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон.
При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като валидно, допустимо и правилно същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6461 / 25.10.2016 г. по адм. дело № 10035 / 2015 г. на Административен съд София – град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.