Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна дирекция, подадена чрез юрисконсулт К. Г., против решение № 2280 от 30.11.2016 г., постановено от Административен съд – Пловдив по адм. д. № 2967/2015 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд относно установените двойно заявени площи и счита, че съдът е извършил недопустим косвен съдебен контрол, позовавайки се на нищожност на представени договори за аренда и се е произнесъл по облигационни отношения, с което е решил спор за материално право. Изразява становище за допуснато нарушение при прилагането на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. М. В административен съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да потвърди оспореното уведомително писмо. Претендира присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции - внесен депозит за вещо лице и юрисконсултски възнаграждения.

Ответникът – Д. Н. Д., [населено място], не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото от анализа на доказателствата по делото е установено, че неправилно административният орган е зачел правното действие на приложените договори за аренда, като е приел, че удостоверяват права на ползване по отношение на имотите, които се отнасят за П. К., респ. такива не са представени от страна на жалбоподателя, поради което застъпването по отношение на същите е отстранено изцяло в полза на физическото лице, което е довело до прилагане разпоредбата на чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., като парцелите, застъпването по отношение на които е разрешено изцяло в полза на К., са изключени от процедурата по чл. 18 от същия нормативен акт.

Като прецени...