Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. при ЦУ на НАП срещу Решение № 2280 от 14.11.2016 г. по адм. дело № 2304/2016 г. по описа на Административен съд (АС) – гр. В..

В касационната жалба се излага становище за неправилностна решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че неправилно АС – Варна е достигнал до крайния извод за нищожност на оспорения РА, доколкото е тълкувал и приложил неправилно разпоредбите на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК /в редакцията, считано от 01.01.2013 г./. Иска отмяната на съдебния акт и връщане на делото на същия съд за ново гледане от друг съдебен състав по същество на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – [фирма], не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Варна е бил ревизионен акт /РА/ № Р-03001715007564-091-001/07.04.2016г., издаден от Ш. А. С. на длъжност началник сектор – възложил ревизията и Р.М.М на длъжност...