Производството е по реда на чл.160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. С. при ЦУ на НАП срещу Решение № 5302 от 21.07.2016 г. по адм. дело № 9100/2015 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, ІІІ отделение, 46 състав.

Подадена е и частна жалба от директора на дирекция „ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП срещу определение № 6571 от 21.11.2016 г. по адм. дело № 9100/2015 г. по описа на Административен съд София град, ІІІ отделение, 46 състав, с което е отхвърлено искането му за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл.209, т. 3 от АПК. На първо място, според касатора първоинстанционният съд е игнорилил обективни факти и доказателствата за тях, нарушил е чл.235, ал.2 от ГПК и чл.236, ал. 2 от ГПК, доколкото не е основал решението си върху приетите за установени факти и върху закона, както и не е изложил мотиви във връзка с исканията, възраженията на страните, преценката но доказателствата, фактическите констатации и правните си изводи. На второ място, оспорва извода на съда за изпълнение на всички необходими условия по чл. 137 и чл. 138 от ДОПК от страна на подалия искането за прилагане на СИДДО. Поддържа, че от частично представените доказателства / извадки от процесния договор/ не се установява по категоричен начин налице ли са материалноправните предпоставки за прилагане на СИДДО между РБ и К.Х.И отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на [фирма] Холандия срещу оспореното становище за липса на основания...