Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Б. Б. П. от [населено място] срещу Решение № 103 от 10.11.2016 г. по адм. дело № 105/2016 г. по описа на Административен съд Ловеч, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-0906-000115/17.03.2016 г. по чл.171, т.1, б.”в” от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) на Началник сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Ловеч.

Твърди се материална незаконосъобразност на съдебният акт – касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Иска се отмяната му.

Ответната страна - Началникът на сектор "Пътна полиция" - ОДМВР – Ловеч не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да обоснове крайния резултат от спора, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от материално и териториално компетентен орган съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП и Заповед № 8120з-48/16.01.2015 г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед № 295з-99/23.01.2015 Г. на Директора на ОДМВР – Ловеч. Същата е в съответствие с установената от закона форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59 АПК - съдържа наименование на органа, който я е издал, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаване на ИАА, които с оглед предмета на заповедта за...