1 № 230/15.4.2020 г.Върховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:Председател: В. Р

Членове: Г. М

Е. Вледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4083 по описа за 2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 151/ 26.07.2019 г. по гр. д. № 209/ 2019 г., с което Разградски окръжен съд, потвърждавайки решение № 250/ 29.05.2019 г. по гр. д. № 554/ 2019 г. на Разградски районен съд, по исковете на И. Х. Д. срещу Общинско предприятие „Паркстрой“ – Разград:

· е признал за незаконна и отменил заповед № 54/ 05.03.2019 г., с която директорът на предприятието на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ е прекратил трудовото правоотношение (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) и

· е присъдил сумата 1 462.33 лв. - обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 06.03.2019 г. – 15.05.2019 г. (чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ).

Решението се обжалва от ОП „Паркстрой“ с искане да бъде допуснато до касационен контрол при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общо и допълнително) по следните материално-правни въпроси: 1. Дали чл. 315, ал. 1 КТ визира работниците и служителите според числения състав на общинското предприятие според щата, приет и утвърден от Общинския съвет за календарната година или според броя на реално заетите по трудов договор работници и служители? 2. Възниква ли нормативно установеното задължение на работодателя да определи щатни бройки за заемане от трудоустроени лица в случай, че броя на реално заетите места е по-малък или равен на 50? и 3. Към кой момент работодателят следва да прецени броя на заетите лица с оглед нормата на...