Производството е по чл. 77 ГПК.

П. В. касационен съд делото е било образувано по касационна жалба на В. И. Х., подадена чрез адв.Ш., срещу въззивно решение №510 на Хасковски окръжен съд, постановено на 12.12.2013год. по в. гр. дело №839/2013год. В ЧАСТТА, с която след отмяна на решение №281 от 20.09.2013г., постановено по гр. д. № 497/2013г. по описа на Районен съд - [населено място] е отхвърлен предявеният от В. И. Х. против [фирма] [населено място] иск по чл.200КТ за присъждане обезщетение за бъдещи имуществени вреди за закупуване на храна за специален хранителен режим в размер по 248/двеста четиридесет и осем/ лева месечно, считано от 01.10.2013г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на обезщетението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа - първо число на месеца.

С решение №226 от 20.01.2016г., постановено по реда на чл.290 ГПК Върховен касационен съд е отменил въззивното решение в обжалваната част и е постановил осъждане на [фирма] [населено място] на основание чл.200 КТ да заплати на В. И. Х. обезщетение за бъдещи имуществени вреди за закупуване на храна за специален хранителен режим в размер по 248/двеста четиридесет и осем/ лева месечно, считано от 01.10.2013г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на обезщетението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа - първо число на месеца, до окончателното изплащане.

След служебна проверка съдът констатира, че страната [фирма] [населено място] е останала задължена за внасяне на дължимите държавни такси в производството. Касае се за финансово-правно вземане за заплащане на държавна такса, която се присъжда служебно от съда - арг. от чл. 73, ал. 3 ГПК. Това вземане произтича от отговорността на страната спрямо държавата за авансираните от нея разноски по делото за невнесената от ищеца, р. п. от жалбоподателя държавна такса. Държавната такса се събира предварително - чл. 3 ЗДТ и чл. 73, ал. 3 ГПК, освен в указаните от закона случаи. Когато, обаче, тя не е събрана предварително, какъвто е настоящият случай, вземането за държавната такса се присъжда от съда с оглед изхода по спора, като това може да стане и след завършване на делото. В случая предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати следващите се държавни такси, съразмерно с уважаваната част на претенцията, а именно сумата 714,24лв., от които 357,12лв. за производството пред първоинстанционния съд, сумата 178,56 лв. – за производството пред въззивния съд и сумата 178,56 лв. – за касационното производство. Сумата следва да се внесе в полза на държавния бюджет по сметка на ВКС.

По горните съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати в полза на държавния бюджет по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за инстанционното производство в размер 714,24лв. /седемстотин и четиринадесет лева и двадесет и четири стотинки/.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: