Д О П Ъ Л Н И Т Е Л Н О Р Е Ш Е Н И Е

№ 82

С., 29.02.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

П.: Ц. Г. ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдията П. гр. д.№ 6730 по описа за 2013г. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл.250 и чл.248 ГПК.

Постъпили са две молби от Н. Д. К. от [населено място], с искане за допълване на постановено решение № 324 от 28.12.2015г.

Първото искане е допълване на диспозитива, като към израза „поради погасяване на вземанията по давност” се допълни: „към датата на предявяване на иска 6.02.2012г.”.

Второто е за присъждане на всички направени по делото разноски в размер на 2 590лв. съгласно представен списък.

Препис от молбите са изпратени на противните страни, които са редовно уведомени чрез процесуалния им представител адвокат Б. на 8.02.2016г. и в предоставения срок не са представили становище.

Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилите молби, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното:

Молбата с правно основание чл.250 ГПК е неоснователна.

Съгласно цитираната норма съдът може да допълни своя акт, само ако не се е произнесъл по цялото искане на страната. Настоящият случай не е такъв, защото с постановения акт, ВКС се е произнесъл по заявената претенция. Видно от исковата молба тя е била за признаване за установено, че процесната сума по посочени три изпълнителни листа, не се дължи и с решението си съдът е постановил, че приема за установено по предявения иск, че „Н. К. не дължи на Добра С. сумата от 12 000лв., на Й. И. сумата от 10 000лв. и на Г. С. сумата от 10 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди по изпълнителни листи от 20.04.2006г., издадени по н. о.х. д.№ 256/2004г. на ОС Добрич, поради погасяването им по давност”. Исканото допълнение: „към датата на предявяване на иска 6.02.2012г.”, не е част /предмет/ от предявения иск и доколкото се подразбира от изложените мотиви, не може да обоснове самостоятелен интерес за изричното му включване в диспозитива.

Молбата с правно основание чл.248 ГПК е основателна, пред вид своевременно направеното /с касационната жалба/ искане за присъждане на разноски, изхода от делото /с постановения съдебен акт е уважен иска/ и на основание чл.78 ал.1 ГПК. Размерът на установените като реално направени разноски за платена държавна такса възлиза на 2 590лв./1280лв. за първата инстанция, 640лв. пред въззивната и 670лв. за касационната/.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Д. К. от [населено място][жк]бл.7 вх.А ап.63 за допълване на диспозитива на постановеното решение № 324 от 28.12.2015г. по гр. д.№ 6730/2015г. на Върховен касационен съд с израза „към датата на предявяване на иска 6.02.2012г.”, като неоснователно.

ОСЪЖДА Добра И. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], [улица], Й. Д. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място] к-с „Изгрев” бл.23 вх.Б ет.3 ап.7 и Г. Д. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] да заплатят на Н. Д. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място][жк]бл.7 вх.А ап.63 сумата от 2 590лв. /две хиляди петстотин и деветдесет лева/, направени по делото разноски за държавна такса.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

П.:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.