Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация.

Образувано е по касационна жалба на В. К. П., от гр. С., против решение № 2732 от 23.02.2011 г., постановено по адм. д. № 4850/2010 г. по описа на Върховния административен съд. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът - министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител, оспорва по касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на В. К. П. срещу решение № 13-001427 от 11.03.2010 г. на министъра на отбраната, с което на касатора е отказан достъп до обществена информация.

За да постанови този резултат съдът е приел, че исканата информация по т. 1-7 от заявлението е държавна тайна по смисъла на т. 5 и 21 от

приложение № 1, Раздел „Информация, свързана с отбраната на страната към чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация, а по т. 8 е служебна тайна, съгласно т. 1 от Списъка на категориите информация, класифицирана като служебна тайна в Министерството на отбрана, обявен в МЗ № ОХ-944/29.12.2009 г. Направен е извод, че в случая са налице материалноправните основания на чл. 7, ал. 1 вр. чл. 37, ал. 1, т. 1от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), поради което оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалноправните норми на ЗДОИ.

Решението...